Пламена Рачева представя юбилейната изложба на Светла Косева

На 15 октомври в Градската художествена галерия "Борис Георгиев“ – Варна, се откри изложба живопис на Светла Косева. Изложбата има и юбилеен привкус. Позната и обичана заради своя деликатен усет към недоизказаното в градския пейзаж и към топлината на следите от човешко присъствие, Светла Косева и този път зарадва почитателите си с нови работи от любими места край морето.

Ето какво споделя за авторката Пламена Димитрова-Рачева, изкуствовед и

Директор на ГХГ "Борис Георгиев“ - Варна:

Картините на Светла Косева са визуален свят с тематични мотиви от ежедневието на самотния човек. От стилистична гледна точка те имат своя сценография, в която действието се развива в екстериор или в интериор. Обичайно пред прозорец, зад който се открива гледка към синьо небе с бели пухкави облаци и птици - гълъби и гларуси, които кръжат и се гонят с вятъра между небе, море и земя.

В други картини самото сюжетно действие се развива в екстериор, на балкон, по улица на крайбрежен град, в задния план на която се вижда ивица море или на някаква балюстрада, и във водата по брега на морето. В тази пространствена среда на изобразителното поле тя поставя своите герои. Това са фигури на хора, обичайно самотни, изправени в гръб или профил, изобразени в момент на съзерцание, къпещи се, разхождащи се, а също има и групи с играещи деца.

Въпросите, които задава в изкуството си художничката, са за интровертност, интериорност и затруднение в комуникацията между хората. Изразява ги с пустотата на градски улици, с едно илюзорно спокойствие, заредено не с вътрешна хармония, а с енергията на някакво вътрешно безпокойство, което витае във въздуха. Ние го усещаме осезаемо, сякаш го чуваме с плясъка от крилете на птиците. Светла ги изобразява в различни ракурси, в един вихър на фона на сините небеса, в които светлината прозира зад облаците.

Като стил картините на Светла Косева могат да бъдат отнесени към фотореализма, защото в тях има много от характерните белези на черно-бялата фотография, към която авторката изразява нескритото си пристрастие. Живописната им трактовка наподобява ръчно колорирана винтидж фотография. С тънко положените цветни нюанси тя изгражда въздушното пространство. Гладко положените живописни мазки са в плътните цветове на кадмиево кафяво, сиво, бяло и черно. Пластично те моделират формите и оформят силуетите на фигурите. Ние не виждаме детайли, усещаме образи с нещо невидимо, но осезаемо, образи, които граничат със загадките на магичния реализъм. По-точно, това са образи метафори от една друга метареалност, в която има "Ангели привечер“, "Музика и крила“, "Никулден“, "Пристигане“, "Утро в отражения“ и "Тишина“.

От една страна това са живописни платна, създадени с привързаност към реалността – "Пазачът на фара“, "Лятно, Варненско“, "Булевард на свечеряване“, "Неделя“, "Уличка в края на март“, "Следобед в Балчик“ и др. В тях има обекти, прецизно кадрирани в пространството. Елементите на композицията са построени с ясна архитектоника, с постигнат баланс между вертикалите на човешките фигури, дърветата, сградите и с пресечените от тях хоризонтали на трите плана - земя, море и небе. Сред тях са летящите птици, те раздвижват статиката и насищат въздуха с мистерия. Получава се едно преливане от видимо към въображаемо, на реалност в съновидение, в което има загадка, някаква неяснота. Това е търсено като авторски живописен похват, защото линиите на контурите обичайно леко вибрират, образите са в контражур и фигурите също. Те са превърнати във фигуранти, които участват в едно сценично действие, което се развива в обитаемата градска среда на Варна, Шабла и Балчик.

Близки по същността си с фотографията, картините на Светла Косева показват действие в стоп кадър, кадър, запечатал едновременно динамиката и статиката на миг, уловен с бързината на един поглед и чувство. В тях има изобразени различни градски истории, които всеки може сам да си съчини и да разкаже.

Сред многото други художници, разпознаваме живописните ѝ платна, защото в тях има светлина, въздухът им е чист и прозрачен, морето е притихнало в отражения, а небето е поляната на белите облаци и птици. В тях игрите на децата са щастие, а самотата на хората - неизбежна.

Образът на художничката е там, в пространството на един обитаем морски бряг, в град, населен със самота, гълъби и лебеди, с гларуси, които с крясък разбиват тишината на мечтите и мислите ни. Това преживяване и чувство ни е познато и затова ние харесваме изкуството на Светла Косева, защото този свят от нейните картини за нас е духовно близък и вдъхновяващ.