Премиерната постановка "Графиня Марица" ще се играе на закрито заради променливото време

Поради нестабилните метеорологични условия преместваме премиерната "Графиня Марица" на закрито, Основна сцена на Варненска опера. Датата и часът остават същите - 18 юни, 21.00 часа, съобщиха от пресцентъра на културната институция. Закупените билети важат без заверка. 

Ето и откровенията на солистите:

Илина Михайлова – Графиня Марица:

В "Графиня Марица“ сме великолепен ансамбъл от колеги и приятели, всички заедно живеем в темата. Отговорността е огромна, защото честваме и юбилейната постановка на Вера Немирова. Тя намира винаги начин да накара артиста да надскочи себе си, да направи крачка напред и да се завърне в къщи след репетициите обогатен. Емоционално и с наострени сетива виждаш света по различен начин. Огромно благодаря за това, че си с нас, Вера, ние имаме нужда от теб. Радвам се, че години наред съм част от оперния театър в моя роден град, който обожавам. С нашата "Графиня Марица“ казваме една много важна истина за живота – "Любов, къде си?“, както пее Марица. В днешно време, когато изразяваме любовта си пред компютри и телефони, е важно да осъзнаем, че любовта означава нещо съвсем друго. Означава да си заедно с някого и да го правиш щастлив.

Пламен Райков - Тасило:

Образът на Тасило е мечтана оперетна роля за всеки артист. По принцип "Графиня Марица“ е едно от най-хубавите заглавия в оперетния жанр. То ни казва, че любовта е вечна. За втори път участвам в постановка на "Графиня Марица“, образът на Тасило ми допада във вокално и артистично отношение и ми носи огромно удоволствие. Благодаря на Илина Михайлова и Ирина Жекова, моите прекрасни партньорки в ролята на Графиня Марица. Работихме интензивно с режисьорката Вера Немирова и мисля, че се получи добър резултат. Според нейната концепция Тасило не е вече разорен граф, а бивш артист, тенор с голяма кариера, който се наема като интендант в провинциален театър, откъдето пък е започнал артистичният път на Марица. Тасило се опитва да възроди театъра, а това иска и Марица, която се завръща в своя театър, за да търси любовта. В нашата постановка Тасило и Марица не са граф и графиня, а двама бивши артисти – това е интригуващото. Образът на Тасило ми е удобен, не ми се налага да правя кой знае какви промени в характера си, за да го пресъздам достоверно. Надявам се да съм постигнал това, което Вера Немирова иска. Освен всичко това, на сцената има и мотоциклет, което за мен като заклет мотоциклетист е страхотно.

Лилия Илиева – Лиза:

Бях изключително щастлива, когато разбрах, че получавам ролята на Лиза, не само защото артистът винаги се радва, когато го избират. Влюбвам се във всяка нова роля, заживявам с нея и тя веднага се превръща в център на моя свят. Така стана и с Лиза. Прекрасно работих с всички от екипа, те са не само добри професионалисти, но и добри колеги, репетициите ни минаваха неусетно. Най-хубавото е, че за мен любовта на сцената и в живота съвпадат. Лиза и Коломан Жупан са влюбени, както аз и Велин сме влюбени. С изключение на някои малки подробности от характера на Лиза, аз всъщност до голяма степен изразявам себе си. Заедно с нея аз търся най-чистите, най-хубавите емоции, освен към любимия, и към брат си. Лиза е много привързана към по-големия си брат Тасило, аз също имам брат, само че той е по-малък от мен, но така или иначе любовта между брат и сестра също е заложена в "Графиня Марица“.

Любовта ми към сцената тръгна от Варненската детско-юношеска опера, където от дете се занимавах с танцов театър, пластика, двигателна култура, пеене, говор и всичко това ми даде добра основа за бъдещите ми сценични изяви. На по-късен етап имах шанса да бъда приета и в професионалния модерен балет Арт Денс с хореграф Нина Козина, където 12 години танцувах и се развивах в най-различни стилове. Паралелно с музикалното ми образование в НМА "Панчо Владигеров“, завърших и Международни икономически отношения във ВСУ, където освен икономика, учехме и маркетинг, и пиар, така че и това образование допринесе за разширяване на кръгозора ми. Но не икономиката ме привлича, а комуникацията с хората, сцената, живото изкуство. В този смисъл ролята на Лиза за мен е още една възможност да изразя себе си като артист. Стремя се всеки следващ ден да се развивам вокално, театрално и движенчески, както и с всяка следваща героиня. Моята Лиза ми казва, че трябва да сме искрени и чисти, да се радваме на големите и на малките неща, да обичаме, да сме добри.

Велин Михайлов – Коломан Жупан:

Ролята на Коломан Жупан се появи в много подходящ момент в живота ми. Дълго време мечтаех за тази оперета, защото най-добре се чувствам в този жанр. А Вера Немирова е може би най-хубавият подарък, който ми се е случвал в последно време във Варненската опера. Да се докоснеш и да работиш с такъв човек е като дар божи.

Различен от всички останали, моят герой е колоритен, много активен на сцената. Коломан Жупан се представя за барон, той си е купил тази титла, но е свинар. Всъщност той е изцяло  положителен образ и неговият колорит внася специфика и придава цвят на представлението. Отдавна познавам в детайли образа и го играя с голямо удоволствие. Много се зарадвах, когато още на първата репетиция Вера Немирова забеляза това и поиска от мен да измисля характерни стъпки и движения, които да правя в края на всяко изявление на Коломан Жупан. Казах си, ето това е точно работа за мен, така и изградих образа, като включих дори малко акробатика, която впрочем е задължителен елемент в унгарската оперетна традиция. Въобще в репетиционния процес на "Графиня Марица“ нямаше нещо, което да не се получава, всичко ставаше бързо и леко. Радвам се, че съм заедно с Лилия и в "Графиня Марица“, където тя е моята Лиза. Нас двамата сцената ни събра и на сцената ние се раздаваме докрай. Любовта ни се предава на нашите герои и зрителите няма как да не го усетят.