Проф. Милена Моллова свири във Варна най-красивите сонати на Бетовен за своя 80-годишен юбилей

Международният музикален фестивал "Варненско лято“, заедно с цялата музикална общност в България отбелязва с голям респект 80-годишнината на проф. Милена Моллова. Изключителната й жизненост говори за друга стойност и измерение на възрастта, не за годините, а за сътвореното на сцената и за менторството на младите пианисти.

С внушителен репертоар от различни епохи, блестяща международна кариера, с много награди, гастроли и много ученици, с които е споделила част от своята артистична същност, тя получи поредното признание през тази година – беше удостоена с Почетното отличие на Министерството на културата огърлие "Златен век“ за изключителен принос в развитието и утвърждаването на българската национална идентичност и по повод 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.

ММФ "Варненско лято" се присъединява към честването на проф. Милена Моллова с неин рецитал с любими клавирни сонати на Бетовен. Тя е изпълнявала многократно 32-те сонати на Бетовен като интеграл от 9 концерта в България, Европа и света. Сега ще поднесе на варненската публика Бетовен в годината, когато светът отбелязва 250-години от неговото рождение. На 30 август от 11:00 в Градската галерия на Варна Милена Моллова ще представи Соната оп. 13 "Патетична", Sonata quasi una Fantasia "Лунна" и Соната оп. 57 "Апасионата".

Ден преди концерта си проф. Моллова след своето участие в Симпозиума на ММФ "Варненско лято“ беше любезна да сподели с Нина Локмаджиева следното:

- Проф. Моллова, в музикалните среди е известен анекдот за Вашата Библия, бихте ли разказали историята?

- Беше в Швейцария, доста отдавна, бях свирила сонатите на Бетовен и си вървях вече извън залата, прегърнала пред себе си моите ноти със сонатите. Аз винаги си нося книгите така – прегърнати. Среща ме една жена и съвсем искрено ме пита: Извинете, вие католичка ли сте? А аз ѝ отвърнах – това е моята Библия – нотите ми.

- Кога се срещнахте за пръв път с пианото?

- Първата ми среща с пианото беше в Шумен, бях на 5 години, а първия рецитал изнесох на 6 години пак там – с истинска програма.

- Как от дете чудо поехте по Вашия дълъг и смислен творчески път, за да се превърнете във феномен в общността на българските музиканти с творческото си дълголетие?

- Само със свирене, обич към музиката, любов към пианото и толкоз. Нищо друго няма.

- Кои бяха Вашите учители, които Ви възпитаха в тази любов?

- Първата ми учителка беше г-жа Павла Жекова в Шумен, тъщата на Панчо Владигеров, майката на Таня Владигерова. След това мой учител беше Димитър Ненов – от 7 до 9-годишна възраст при него учих. Те имаха огромно търпение. Ненов преподаваше на студенти, но имаше търпението да свири с мен, много интересни неща научих от него, още ги помня. След като се разболя, бях при проф. Панка Пелишек, при нея изкарах повече от 10 години, за всички конкурси, за които се готвех и получавах награди, тя ми беше преподавател. След първия конкурс "Чайковски“ бях една година при Емил Гилелс, изключителен пианист и музикант, от него пък научих вече за останалата част от живота ми всички тънкости и чудеса на свиренето на пиано.

- А чудото Бетовен какво е за Вас? Какъв е Вашият подход към неговите сонати?

- Мисля, че трябва да бъде задължително музикантите да се вглеждат със специално внимание в нотите на Бетовен. Музикалната интелигеност и въобще човешката интелигентност го изисква. Това е желанието човек да се задълбочи. Гилелс казва и аз това го помня и го имам като молитва: "Всичко е написано в нотите, трябва дълбоко и сериозно човек да гледа какво пише в нотите“. Това е директната връзка композитор – изпълнител.

- А можете ли да си позволите различен прочит?

- Всеки изпълнител има своя прочит, но това значи съвсем малко нещо ново, защото всичко си е направено и написано. Ние само леко осъвременяваме това, което Бетовен или всеки композитор от минало време е написал. Естествено го осъвременяваме – това е историческото развитие на музикалния процес. Всяко време чете Бетовен по свой начин. Аз съм различна, моят Бетовен е различен. Така е за всеки пианист. А и се отнася за всеки композитор – всеки композитор ни дава своето богатство, ние просто сме щастливи, че можем да го видим, да го чуем, да го свирим и да го предадем на публиката. Винаги свиря за себе си и за хората.

- Какво е най-новото във Вашия репертоар и кое остава винаги?

- В момента изключително талантливият и гениален български композитор Стефан Драгостинов пише Концерт за пиано, който ще посвети на мен. Тази година, която е моя юбилейна, той ми посвети и Соната за пиано, която е много интересна. Това е мой принос към българската прекрасна музика. А Бетовен е винаги с мен. Затова в концерта на 30 август аз ще подаря на варненската публика три негови сонати – Патетична, Лунна и Апасионата – най-красивото от Бетовен.