- С любов към театъра, към силата на представлението и колко то може да промени човека. Преди 25 години можех да не се върна в България, но го направих заради "Сфумато". Чувствам се добре в "Сфумато", говоря езика на "Сфумато", харесвам хората на "Сфумато". Това е нещото, което е най-важно за мен, в него съм истинска.
40 години правя театър и всяка сутрин се събуждам с мисълта за репетицията, която предстои. Това ме прави щастлива, така че, колкото и да е трудно, устоявам. С любов.
- Варненските театрали отдавна мечтаят да работят с Вас, а ние, зрителите, чакаме с нетърпение премиерата на Вашата постановка "Кавказкият тебеширен кръг". Несъмнено естетиката на Брехтовия театър Ви допада.
- Днес отново е време за Брехт. Днес отново изпитваме голяма тревога за съдбата на човека. Може ли театърът да е камбана, която бие тревога и в същото време да е изкуство - това вълнува и Брехт, и нас.
- Носят се легенди за това как изисквате, как учите актьора да бъде мислещ...
- С актьорите, след края на репетициите, оставаме приятели завинаги. Самият артист търси с какви мисли, откъде и как да тръгне към героя. Мисълта е нещо живо, което движи живота на сцената. Артистичната мисъл е образ, чрез който виждаш какво казва човекът. И когато представлението се замисли като начинание, като пътешествие - то се превръща в едно удивително театрално случване. Не се уморявам да го правя.
- Вашата притча за "Кавказкият тебеширен кръг"...
- Има основни понятия, които определят природата на човека. Като понятието да си добър, какво значи да си добър... "Кавказкият тебеширен кръг" изследва голямата тема за добротата и поставя ребром, отвесно този въпрос през една древна история. Историята за момичето Груша, което не може да остави едно забравено дете и заради него се отказва от всичко за себе си. През тази история "Кавказкият тебеширен кръг" пита възможно ли е да си добър и да живееш добре... Каква е цената... Да си добър, е да се откажеш от собствения си интерес. Да си добър, не означва да си добродушен, а да вършиш добро - най-трудното за човека.
Под всички сложни неща стоят прости неща. Истини, които театърът трябва да открие и да им повярва, за да им повярва след него и зрителят.
Интервюто е предоставено от пресслужбата на Театрално-музикален продуцентски център Варна ДТ "Стоян Бъчваров" & Държавна опера Варна