- Професор Цанева, остава ли затлъстяването е един от най-големите проблеми в съвременното детско здравеопазване?
- Наднорменото тегло и затлъстяването е един от най-големите проблеми в съвременното детско здравеопазване. Мога да потвърдя това с думите кмета на Ню Йорк Майкъл Бумберк, който на откриването на Конгреса по детска ендокринология през септември тази година, лично го изтъкна като най-болния въпрос в детското здравеопазване в Америка, като посочи че 40% от децата и учениците в Ню Йорк са с наднормено тегло и затлъстяване. Не е много добро положението и у нас, където по данни на различни изследвания 10-20% от децата в България също страдат от затлъстяване. По наши данни във Варна децата с наднормено тегло са между 9 и 14%.
- Проблемът за детското затлъстяване е храненето? Така ли е наистина?
- Не бих казала така. Най-важният фактор за развитие на затлъстяване е генетичния, фамилната предразположеност. 80% от затлъстелите деца имат затлъстели родственици. Понякога техните родители не изглеждат много пълни, но те поддържат своето тегло със здравословно хранене, с физически упражнения и т.н. На второ място това е прехранването и нездравословното хранене. Тези деца, предразположени към затлъстяване, след раждането те имат силно повишен апетит и когато родителите не са в състояние да го контролират, някои още в ранна детска възраст, дори още от кърмачета, други между 3 и 6 годишна възраст или в пубертета, това са рисковите периоди, в които се развиват затлъстяване. На трето място след храненето е намалената физическа активност. Днес децата хабят много малко физическа енергия и имат малка двигателна активност, за сметка на други активности, които най-често са в седящо положение.
- Последните статистики сочат, че българските деца са най-повишено ниво на затлъстяване в Европа. Защо според Вас е така?
- Това не е вярно. Най- висок е процентът на затлъстяване в САЩ, Кувейт, ЮАР, Гърция, Нова Зеландия, Мексико. Честотата на затлъстяване в България се равнява с тази в другите европейски страни като Полша, Румъния и т.н. и се движи около 15%. Това е висока честота за нашата страна и на първо място се дължи на нездравословното хранене. Предимно в менюто на българските деца преобладават мазнини и захари - мекици, баници, пържени и захарни изделия - вафли, десерти, също и калоричните чипсове. Понякога децата изяждат по две или три на ден и организма не може да изгори тези калории и те се превръщат в подкожни мазнини.
Източник: Агенция "Фокус"