Проследяват в книга дейността на македонското културно – благотворително братство "Тодор Александров" във Варна

Темата за Македония днес е особено актуална. Македонските бежанци в България, които са бягали от гоненията и установявали в България, са най-доброто доказателство, като какви са се самоопределяли те. Потомците им в България са стотици хиляди, много са и във Варна и те трябва да познават съдбата на предците си.

Бежанците от Варна и района образуват едни от първите дружества в страната и винаги имат собствено мнение по всички въпроси. Те изграждат първия собствен Македонски дом в страната /1926-1936 г./. В културния живот на гр. Варна бежанците приемат и отдават най-доброто от своето светоусещане. Синхронът, осъществен между хора от различни географски области-Мизия, Тракия и Македония, определя и голямото разнообразие, колорита в багри, звуци и реч на българската култура. В тази връзка имаме дълг към хилядите хора, наследници на бежанците, които водят своето потекло от Македония и Одринска Тракия, преселили се от тези български територии в града и района.

Дискусията по темата бе продължена с проектът "Македонските бежанци в България и тяхното самоопределяне". Целта на проекта е да създаде условия за активен диалог между общинския и неправителствения сектор в сферата на културата и изкуството, на културното сътрудничество и обмен.

Една тема с продължение от минали проекти, подкрепена и осъществена от дейците на читалище "Македония - 2005“ – Варна и финансовата подкрепа на Фонд "Култура“ на Община Варна.

В контекста на изложеното в зала "Огледална“, в Македонски дом – Варна се представи книгата "Бежанците от Македония и техните братства в България", чийто автор е Стоян Райчевски.

Книгата продължава темата за прокудените македонски българи от поредицата "Бежанци“ на издателство "Захари Стоянов“.

Тя поднася много нови документи и свидетелства за съдбата на македонските бежанци, преживяли и участвали в големите исторически събития в началото на ХХ век, които преначертават политическата карта на Югоизточна Европа и оставят стотици хиляди от тях извън пределите на българската държава.

Специално място в книгата е отредено за дейността на македонското културно – благотворително братство "Тодор Александров“ във Варна, което подържа жив спомена и връзката със сънародниците  в оставените бащини огнища в Македония. То подължава традицията на създаденото в този град скоро след Освобождението Македонско благотворително братство "Вардар“. На 14 декември 1924 година е проведено редовно общо заседание под председателството на Иван Сапунаров. На събранието се разглежда една единствена точка в дневния ред, предвиждаща промени в устава и взима решение /Протокол № 84/14.12.1924 г./, това Общо събрание да се превърне в Учредително и братството, съществувало досега без утвърден устав, да промени името си от Македонско благотворително братство "Вардар“, на Македонско културно- благотворително братство "Тодор Александров“‘.

Предложението за промените в устава и за новото име на братството са приети с пълно единодушие от всички записали се като учредители на новата организация стари членове на братство "Вардар“.

Според новоприетият устав, правото на членство в братството имат "Българите емигранти и бежанци от Македония, както и техните наследници, без разлика на пол и политически убеждения, се организират в Македонско благотворително братство Тодор Александров  - гр. Варна“, с основна цел да създаде от своя страна едно духовно огнище на македонските българи, в което да се култивира духът на народно единство, братска обич и привързаност към родния край.