Непрекъснатият и продължителен тормоз на телефон 150 бил регистриран наскоро, а извършителят бил уличен със съдействието на полицията. Оказало се, че психично болният звънял от телефонна кабина близо до пощата в кв. Аспарухово. Мъжът мълчал в слушалката, но с обаждането си заемал една от телефонните линии на спешния номер 150.
В деня преди да бъде потърсена за съдействие полицията била регистрирана най-голяма активност на злосторника - 159 обаждания в рамките на 9 часа - между полунощ и 9 сутринта, обясни д-р Касабова.
Няма ден без фалшиво обаждане на телефон 150. Само във Варна годишно се получават хиляди недобронамерени обаждания. Понякога е трудно злосторниците да бъдат хванати. Сред тях са и деца от ромски произход. „Звънят и говорят глупости, за секс, псуват", сподели зам.-шефът на Спешния център.
Телефонният тероризъм пречи на работата на спешните медици, тъй като ангажира допълнително операторите. Понякога се случва линейка да бъде пратена на адрес без да се налага спешна помощ. В един от последните случаи линейка и такси били повикани на адрес в Аспарухово. Собственикът обаче останал изненадан от появата им. „Възможно е това да е вид отмъщение", смята д-р Касабова, медик с 30-годишен стаж в Бърза помощ.
В последно време са се увеличили и случаите, в които Спешният център реагира на последици от алкохолни запои. „Едва ли не ходим да ги събираме по пътя, за да ги предадем в изтрезвителя", коментира д-р Касабова.
Често проблем пред спешните екипи е придвижването по централните варненски улици. Понякога линейките не могат да минат по задръстената от автомобили ул. „Брегалница", на която се намира и Спешният център.
По норматив линейката трябва да пристигне на адреса до 20 минути. В повечето случаи, когато не става въпрос за по-отдалечени райони като Галата, Боровец и Фичоза, линейката се отзовава за 8-10 минути.
Най-много работа в Спешния център имат между 7 вечерта и полунощ. Лятото пък е най-натовареният сезон за спешните медици, разкри още заместник-управителят д-р Касабова.
Източник: Дарик