"В тази връзка съвместното ни партньорство с екипите в детските градини и яслите, както и със семействата, е много ползотворно, защото този период на напасване е деликатен. От една страна са родителите със своите нагласи, които са в очакване, че нещата ще се случат бързо, лесно и безпрепятствено. Понякога се случва да имаме детенце със социални потребности и тогава родителите започват да изпитват особено притеснение как ще се адаптира то, как ще го приеме персонала", обясни Елена Тодорова. 

По думите й, родителските реакции са различни, тъй като някои от тях се стремят да подготвят добре персонала на учебното заведение, по отношение на потребностите на детето, развитието му, възприятията му, други обаче подхождат противоположно, като спестяват информацията. "Каквото и да избере родителят, като подход, е негово лично право, но е по-добре да не се създава предварителна преграда пред детето и екипът и да се изградят условия за съвместна работа и партньорска нагласа, защото потърпевшо ще е детето", подчерта психологът.