Джунглата, погълнала уникалната базилика на ул. "Хран Крум" във Варна, е разчистена, видя репортер на
Varna24.bg.
Работата е свършена от служители на кметство "Одесос" след сигнал на РИМ-Варна, сподели за медията ни директорът на музея Игор Лазаренко.
Той допълни, че се обмисля в перспектива мястото с археологическите си дадености да бъде превърнато в Музей на християнското изкуство. За целта обаче трябва да се задейства малко по-експедитивно документалното оформяне на нещата. Очаква се теренът да се сдобие с ПУП, който да очертае границите на имота. След одобрението на ПУП-а ще се започне проектиране и ще се кандидатства за финансиране по европроекти.
От 2016 г. паметникът на културата с национално значение е поверен на грижите на Община Варна и тя има правомощията да се разпорежда с него, допълни Игор Лазаренко.
Според историците, намиращите се на ул. "Хан Крум“ във Варна руини са богато наследство от най-големият и представителен раннохристянски храм в района на Варна с впечатляващи и днес размери.
Сгушена между жилищни сгради, базиликата дълги години беше оградена с ръждясали ламарини и потънала в саморасла зеленина, цветя, смокини и храсти. Така тя оставаше скрита от погледа на варненци и гостите на града.
Ето какво разказва историята за обекта: На територията на Одесос, днешна Варна, са открити около 10 римо-византийски базилики. Особено голям интерес представлява комплексът от три базилики открит на ул. "Хан Крум", строени последователно една над друга през периода IV-VI век.
Археологическите проучвания на този важен раннохристиянски център продължават над 30 години и са свързани с работата на изтъкнатите български археолози ст.н.с., д-р Димитър Димитров, проф.Михаил Лазаров и н.с. Александър Минчев. Базиликата е най-просторната в региона на Варна, като размерите й са 40 на 16 метра.
Най-ранната базилика е построена в началото на V век и е била със силно скъсени пропорции (т.е по- широка от колкото дълга) и с една абсида. Просъществува само няколко деситилетия, вероятно е разрушена от заметресение. Притежавала е богата вътрешна украса от подови и стенни мозайки, стенописи и вътрешна архитектура от разноцветен мрамор. Богатството на украсата й подсказва, че това е била може би епископска църква на Одесос.
За построената на нейно място базилика това е сигурно. Построена е в първата половина на V век и е просъществувала 50-60 години. Тя е по-голяма, трикорабна, с два притвора. Изобразените върху мозайките й символи на ранното християнство са незабравими - пауни, цветя, птици.
След няколко деситилетия върху руините й е построена нова базилика, като колонадата от втория период е заместена от масивни стени, построени с преизползвани квадри от градската защитна стена на Варна. Тя е била със същия план като на втората базилика, но с мраморен под и вероятно е разрушена при превземането на града от славяните в 614 година.
Мозайките са изпълнени с разноцветни мраморни, глинени и стъклени кубчета, те са два вида с геометрични мотиви и с фигурални пана, представляващи различни християнски символи. По време на разкопките освен мозайките са открити и крипта под нивото на мозайките, в която има реликварий с капаче, изработен от цял къс алабастър, в който са се съдържали части от костици на неизвестна млада светица. Намерени са и медни монети от IV и V век, като най-късната е от 455г. и е на Петроний Максимус. Тези мозайки и находки открити на ул."Хан Крум" показват, че за два века това място е било най-важният християнски център на Одесос
Находките са пренесени в Археологическия музей, там се намират и част от мозайките. Към днешна дата пространството, където е разположена базиликата е заключено между жилищни кооперации със свободен достъп.