Най-романтичните му години са от времето, когато е един от първите спасители, придобили славата на плажни свалячи през лятото, наричани още гларуси.
Рибарлъкът е следваща крачка след годините му като спасител на плажа. Старите рибари започнали да го викат да удря по една ръка със спасителната лодка, когато теглят гриба. "Влизах навътре в морето, за да не се мокрят, опъвах мишци с тях и схващах занаята. Отначало ми даваха по някоя риба, но после се усетиха, че върша работа, и започнаха да ми отделят цял дял" - припомня си той.
Така се пристрастява към работата, че след време започва в "Черноморски риболов" и къта парици за някоя друга мрежа и инвентар. Държи ги в бараката на спасителите и с времето все повече затъва в рибарството.
Философията му за живота е формирана от старите бараби Янчо Дебелия и Карабибера, от които учи занаята, и от опита, придобит през годините. Сега има тайфа от десетина корави мъже, с които целогодишно лови риба на два малки таляна и с единственият останал край Варна гриб.
Стигал е до 200-300 кг трицона за едно денонощие. При такъв богат улов старите бараби казвали, че морето се е подквасило
"Някои казват, че от трицоната не се печели. Не е вярно, от всичко се печели, щом работиш. А когато уловът ми е повече, раздавам на хората. Пенсионерите идват, отделям една-две каси за тях, вместо да ги давам на матрапазите. Хората са благодарни и където ме видят, ме почитат. А колкото повече давам, повече ловя", коментира старият рибар.
Гочара обича кучета и коне. И сега в хижата му пазят две каракачански овчарки - 8-годишната Сара и нямащият 2 години Мечо. Денят му започва в рано сутрин със задължително влизане в морето. След като изтеглят мрежите, отиват при матрапазите, които изкупуват улова. Следва чистене и кърпене на мрежите, подготовка на лодките - и денят е кажи-речи свършил.
"Старите бараби, които бяха истински рибари, ме съветваха през ден - казва седнал на раздумка Гочара: - учи момче, за да не станеш калканджия. Не ги послушах. И не се оплаквам, защото явно люспата е била на задника ми, както казваха те."
Сега с една стара лодка за 1000 лева и такъми за още толкова човек може да си вади хляба. "Който иска да научи нещо от мен, е добре дошъл" - казва Гочара. - Не съм стиснат, морето не е мое, риба има за всички. Колкото уловят, халал да им е."
Той не е съгласен, че напоследък рибата е намаляла. Не е! Но рибарите станаха повече и уловът се разпределя, обяснява ситуацията той.
Стар турчин преди време му подхвърлил: "Дениз калабалък бе, Гочар", което означава, че и в морето вече има навалица
Вярно, сега има много моторници и джетове, които порят вълните и често късат мрежите. Но това не е болка за умиране.
Има богати рибари. Това са хората, които са затворили цикъла на производство с преработка на улова и пласиране на продукцията. Създават и заведения за морски деликатеси и така не стават жертва на прекупвачи и търговци.
Животът на рибарите е изпъстрен с всевъзможни случки и премеждия. Повечето от тях Гочара свързва с детството си, но е патил и в по-зрелите си години. Най-важното за рибаря е да влиза редовно в морето. Рибата къща няма и никой не може да каже кога точно ще се забие в брега. Имало е случаи, когато улавял доста, и то в дни, в които колегите му не помирисвали морето. От спечеленото трябва да се отделя за инвентар.
За него основните принципи в риболова са два. Първият, че сам в морето не се влиза, а вторият - че дори само след една ракия не трябва да се рискува. След употребата на алкохол човек става много смел и губи реална преценка, а морето не прощава такива грешки.
За него е закон да не влиза в морето на Никулден. Не само защото е празник. "Преди години на този ден влязох да вадя мрежи и едва отървах кожата. Тогава се зарекох, че ще зачитам покровителя на рибарите", обяснява той.
Братовчед e на Мамалев, снимат филм за него
В петък преди празника бе премиерата на филма за Гочара на режисьора Наско Киряков. "С него сме стари приятели и морето винаги го е водило тук. Затова ме изненада с предложението си да заснеме мен и рибарския живот. Не знам даже как се казва филмът, но ми е интересно да видя какво се е получило" - казва Гочара. Макар че няма костюм, той дойде на премиерата с най-хубавите си дрехи.
В Аспарухово знаят рибаря като устат, защото е първи братовчед на известния български комик Георги Мамалев. Майка му и бащата на актьора са брат и сестра. Родът им е от Гръцко и са наследници на стара фамилия Одисееви, обяснява Георги Недев.
Едно лято малкият Мамалев дошъл от село във Варна на плаж. Във влака видял, че ближат сладолед на клечка и се втрещил. Попитал леля си как може да се яде бръснарски сапун. В първия момент тя се озадачила, но после се досетила, че става въпрос за "Сладък скрежко", и въпреки немотията му купила.
"Още от малък беше артист отвсякъде, но да направим някоя беля го подучвах аз", признава си Гочара.
Рибена чорба: Колкото са рибарите, толкова са и рецептите. Аз слагам само едра риба. Глави в тенджерата не търпя. Морковите, лющянът (девесилът) и картофките са задължителни. Чорбата е най-вкусна с гости и приятели.
Шаран на фурна: Изчистваме един шаран от 1,5 кг. Подмазваме отвън и отвътре със сол, черен пипер и забучваме тук-там дафинови листа. В дървено масло запържваме 7-8 глави кромид (нарязан на едро) с малко сол, черен пипер и червен пипер. Слагаме шепа изкиснати сухи кисели джанки. Сипваме запържения лук в тепсия, отгоре туряме шарана, добавяме няколко дървени лъжици вода и хоп - във фурната. Можем да приготвяме така и други риби, но най-вкусен остава шаранът.
Кебап от сом на скара: Измива се и се нарязва на резени едно парче от сом. Посоляват се. Поръсват се с черен пипер и със сок от лимон. Оставят се да престоят около час. След това резените се набождат на шиш, като между тях се слагат дафинови листа, и се пекат на силна скара. Поднасят се поръсени с много магданоз и с парчета лимон. Не забравяйте хубавото вино.
Запеканка с риба: Избирате риба с малко кости - около 1 кг, и задушавате в 1 чаена чаша вода и 1 ч. ч. прясно мляко, поръсена с черен пипер. Докато е още топла, изчиствате от костите и напръсквате с лимонов сок. Задушавате отделно 200-300 г гъби, 3 - 4 кисели краставички, ситно нарязана целина, сол, черен пипер. В 2 супени лъжици краве масло запържвате 4 с. л. брашно, докато порозовее, изсипвате 1 чаена чаша кисело мляко и бъркате да стане гладка каша. Може да добавите и от рибения бульон. Нареждате в намазнена тавичка ред риба, ред гъби и краставички, заливате със соса, слагате девесил и печете като баница. Преди поднасяне, докато изваждате от фурната, ръсите настърган кашкавал където падне.
Задушен хек: Почиствате перките и ципата на рибата и нарязвате на колелца. Поръсвате със сол, червен и черен пипер и задушавате в сгорещено олио с чаша вино. Добавяте зърна бахар и дафинов лист. Преди да свалите от огъня, ръсвате девесил или копър и лимонов сок. Поднасяте хека с купичка лютика по врачански. Припомням какво съдържаше: задушени настъргани домати, счукани печени пиперки и лук, печен патладжан, чесън и много магданоз. Който обича, може да си сложи и люти чушлета.
Източник: в. "Стандарт"