©

Изследването на една област може да даде информация дали при пациента има намаляване на костната плътност или не. Ако това изследване покаже намаляване на констната плътност, то се препоръчва да се направи изследване на още една зона или на цяло тяло. Само изследвания на две зони и цяло тяло носят нужната диагностична стойност за поставяне на окончателна диагноза от лекар-специалист и предписание за съответно лечение.

По време на обявяването на кампанията, д-р Васил Василев, завеждащ лекар на Центъра по остеопороза и остеометрия, изнесе актуални данни за заболеваемостта сред населението на региона за последните 12 месеца. Статистиката, на база 1170 изследвания, показва диагностицирана остеопороза при 28% от изследванията и цели 47% диагностицирана остеопения или т.н намалена костна плътност, която е индикация за начало на профилактика. Любопитен факт е, че от изследвалите се мъже 13% са с диагноза остеопроза, а 41% са с остеопения. Това до голяма степен показва, че макар заболяването, макар преобладващо да засяга дамите, в никакъв случай не е запазена територия на нежния пол.

Остеопорозата рядко влиза във фокуса на общественото внимание и вероятно затова я наричат "тихият крадец". Обикновено без каквото и да било симптоматика, остеопорозата намалява плътността на нашите кости и ги прави чупливи. Веднъж възникнало, това състояние променя целия живот на пациента и отнема неговата свобода и спокойствие.

Както при повечето болести, така и при остеопорозата най-важна е профилактиката. Ранното установяване означава навременно начало на терапия и продължаване на нормален начин на живот. В настоящата икономическа обстановка се оказва, че стойността на изследването често е причина много пациенти да не се лекуват. За съжаление Здравна каса не заплаща за това изследване и то е възможно само като платена услуга.

В заключение д-р Васил Василев заяви:
"Прелюдията към остеопорозата се нарича остеопения или т.н. намалена костна плътност. За съжаление, по правилата на РЗОК, при тази диагноза не се предвижда реимбурсиране на част от стойността на медикаментите за лечение. Такова е възможно едва при вече развито заболяване. Това е поредният парадокс, при който за пореден път като общество плащаме за лечение на заболяване, а не за профилактиката му."