Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Анализи
Варна
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Общество
Бизнес
Криминални
Институции
Други
Читателски
Сезон без бъдеще
Автор: Екип Varna24.bg 10:52 / 01.08.2015Коментари (3)1633
© Капитал
"Германците не идват, защото стандартът тук е ужас." Така накратко и на развален български обяснява проблемите на българския морски туризъм германският гражданин от Есен, докато приканва минувачите по една от централните улици на Слънчев бряг да седнат в заведението за хранене, в което работи. "В хотелите е мръсно, плаж - ужас, храна - ужас, 24 лв. за чадър и два шезлонга - това го няма никъде." Присъствието си в меката на българския алкохолен туризъм, захранван с лед от свинеферма в Ахелой, обяснява с брака си с българка от Сандански. Там той има заведение, в което цените вече са по-високи от тези в морския курорт. Преди време е държал собствен обект и в Слънчев бряг, но вече "няма смисъл, щото клиенти са... тези", казва той и посочва група развеселени още от обяд младежи. Все пак той вижда и нещо положително в родната туристическа реалност - "бира - евтина".

Летният сезон тази година е катастрофално зле. В конкретика той изглежда така: Данните на НСИ показват отлив на чуждестранните туристи за юни с 24% в сравнение със същия месец на миналата година. Основаната причина е в руския пазар, където се сбъднаха негативните прогнози от началото на 2015 г., след като Европа въведе санкции срещу Русия и рублата се срина.

По данни на бранша чартърните програми на големите руски туроператори като TUI Russia, Biblio Globus, Tez Tour, Solvex са пострадали сериозно и спадът при тях е между 30 и 50% спрямо миналата година. НСИ съобщи за над 33% намаление на руските посещения само за юни спрямо година по-рано.

Надеждите за приток на туристи от Запад, който да компенсира отлива на руснаците, разбира се, не се сбъднаха. Точно обратното. Един от най-важните западни пазари - германският, изпраща все по-малко любители на българското Черно море. Last-minute офертите не са имали особен успех, тъй като пускането на брошурите на туроператорите по принцип се случва много преди реалния отлив на руснаците. През 2015 г. късият сезон се е усетил още по-категорично. "Много от хотелите не отвориха през май, а юни никога не е бил толкова слаб", коментира Елена Иванова, председател на Съюза на собствениците в Слънчев бряг, в който са обединени местните хотелиери. Запълняемостта на легловата база през силните юли и август е постигната благодарение на големи отстъпки в цените, което се очаква да доведе до 25-30% по-ниски летни финансови обороти спрямо миналата година при запазване на същия туристопоток. Трагедията в Тунис е имала краткосрочен ефект под формата на пренасочване на няколко чартъра от Белгия, Великобритания и Германия, но за кратко и далеч под възможностите за спасяване на сезона. А рекламите с актьори от Боливуд и концепцията, че празните плажове предизвикват тревога в индийската душа и следователно редица български курорти имат шанс да се превърнат в любимо място за почивка на много индийци, карат хотелиерите само да се усмихват.

Така изглежда лошият сезон и той далеч не е първият за българското Черноморие. Кризи и спадове има непрекъснато за последните 25 години и периодично курортите ни страдат от отлива на някого - първо бяха германците, после англичаните, които спряха да купуват апартаменти по морето, после избягаха румънците, сега и руснаците. Тази година обаче се стигна до ситуацията, която показа колко сбъркана е формулата на летния ни туристически продукт. Пълна масовизация, ниски цени с опция да се свалят още няколко стотинки, лошо качество, тотална зависимост от един пазар, липсата на каквато и да е алтернатива. Доказателство, че това не е краткосрочна тенденция, е прогнозата на туроператорите за следващото лято. "Не се очаква по-добър сезон. Никой от хотелите няма амбицията да си повишава цените и не се очаква подобрение на ситуацията в Русия. Оптимизмът е, общо взето, доста сподавен", коментира Венцислав Танчев, управител на "Сънтурс" и партньор за България на Alltours.

Причината за всичко това е ясна - дълги години малко от предприемачите осъзнаваха разликата между това да изсипеш един бетон на плажа и това да създадеш качествен устойчив продукт с добавена стойност. В резултат българският туризъм е безличен, евтин, масов и при криза не е в състояние да компенсира спадовете. Въпросът за неговото развитие като че ли не вълнува вече никого и ефектът на повишеният ДДС за гръцките острови е много по-дискутиран от редицата празни комплекси около Бургас и Варна.

На летния туризъм се гледа като на свирен мач. Целият сектор обаче остава сериозен генератор на постъпления, като приходите от лятото традиционно са над 2 - 2.5 млрд. евро. Затова има смисъл да се потърси изход от тази ситуация, макар тя в момента да изглежда безизходна. От една страна бизнесът трябва да се опита да подобри, доколкото е възможно, качествата на бетонирания за дълги времена масов туризъм и да удължи летния му живот. От друга - трябва да насочи усилията си в някои по-малки, но печеливши ниши и да стане адекватен на новите тенденции в почивката на съвременния турист.

Генезисът на проблемите за българското Черноморие е заложен още в началото на бурното му развитие. Голяма част от изграждането и модернизирането на хотелите по крайбрежието стана с финансиране от международните туроператори. Рецептата за успех на TUI, Thomas Cook и ITS в масовия туризъм привнесе в страната и модата на мегахотелите. Целият бизнес се завъртя по техните правила, а базата беше естествено предвидена за групите чужди туристи, които самите оператори могат да докарат.
След инвестициите на международните туристически концерни в курортите се изсипаха и парите на много местни бизнесмени, много от тях с неясен произход. И ако при изграждането на комплексите на туроператорите има все пак някакви норми и правила, то българският предприемачески дух се развихри до неизмерими висоти и без зачитането на елементарните туристически нужди, като това пред хотела да има улица или дори въздух.

Напълно пренебрегнати останаха печеливши трендове, които се търсят на Запад: хотели, които предлагат по-висок клас услуга за платежоспособни туристи (виж втория текст), спокойни комплекси с гарантирано качество за семейства или алтернативните начини на почивка, каквито са например къмпингите. Този тип туризъм привлича през последните години все повече хора с добри доходи (виж текстовете). Презастрояването предопредели до голяма степен и пазарния сегмент. "С многото легла, но с бедна инфраструктура и малко общи места няма как да се очакват платежоспособни клиенти", смята Танчев. На този фон идват и обективните фактори като по-късия сезон и по-тесните плажове от тези в Гърция и Турция. В същото време страните на юг от България станаха все по-привлекателни за българския турист, като му предложиха качество и цена или аналогична на българската, или по-висока, но оправдана. Към Гърция заминаха тези, които вече не откриват автентичния чар на българските курорти. Към Турция - тези, които търсят изпипан до съвършенство all inclusive.

През всичките тези години пък се залагаше последователно основно на по един силен пазар, без да се полагат достатъчно усилия към останалите. Първо бяха германците, които намаляха значително след започването на световната финансова криза, после англичаните, а сега руснаците, към които в последните няколко години бяха насочени всички надежди. За няколко години румънците бяха пазар номер едно за морските курорти, но сега те предпочитат да не им крадат колите и да ядат по-качествена храна и минават през България транзит. Въпреки че отдръпването на руските туристи се случва по обективни, независещи от българските хотелиери причини, дългогодишното инертно развитие на българския морски туризъм отслаби възможностите му за противодействие.

На сайта на известната хотелска верига RIU може да намерите линк към официално видео, което промотира България като добра дестинация за туризъм. Филмчето не е случайно, тъй като през май тази година отвори врати най-новият хотел RIU в страната - RIU Helios Paradise. Той се намира между Свети Влас и Слънчев бряг, негов инвеститор е свързаната с Валентин Златев "Тера тур сервиз". Според Богдан Христов, който до месец май беше оперативен директор на "TUI България" и е зам.-председател на регионалната туристическа камара в Бургас, присъствието на добре познати международни хотелски брандове е голям плюс, тъй като те водят така мечтаните платежоспособни клиенти и рекламират страната без нуждата от държавни реклами кампании.

Веднага след като изгледате красивото рекламно клипче обаче, YouTube ви предлага следващо - How gipsies live in Bulgaria ("Как ромите живеят в България"), като в него или някое подобно могат да бъдат открити причините за част от липсващите западни туристи, които трябваше да спасят сезона. Проблемът с качеството на туризма върви ръка за ръка с лошия имидж или по-скоро липсата на какъвто и да било имидж. Липсата на послание и лице води след себе си и липса на туристи.

Според последните данни на НСИ спад се наблюдава не само при руснаци и украинци, но и при голяма част от западноевропейските държави. Посещенията от Швеция и Норвегия са намалели с близо 70% на годишна база. С над 50% са се свили визитите от Австрия, Словакия, Румъния и Италия. Спад от 9% има и при втория най-голям пазар - Германия. Така отново се повдига въпросът защо беше допуснат отливът на стабилния германски турист. След сриването си от кризисната 2008 г. насам германците се движат в стабилни граници от плюс - минус 5%. Според хотелиери и туроператори връщането на германските туристи по българското Черноморие сега ще бъде трудна задача по няколко основни причини. Със световната финансова криза Германия започна кампания, която стимулира жителите си да почиват в собствената си държава. Тази кампания все още дава плодове, обяснява Лъчезар Тодоров, изпълнителен директор на свързаната с Валентин Златев "Тера тур сервиз". Отделно от катаклизмите в Русия и Украйна пострадаха и други пазари, които също като българския се опитват да компенсират тяхното отсъствие. В Турция например, където ценовата база е по-висока, намаленията през този сезон са стигнали 35-40%, коментира Калин Сутев от Rewe Touristik.

Според хотелиери обаче германският турист, а и редица други европейци имат една важна специфика - харесват спокойствието, реда и чистотата, а българският микс от туристи и услуги не предполага това. "За средния германец не е престижно да почива тук. В най-бедната страна в ЕС с висока корупция, неработеща съдебна система, лоша инфраструктура, шумни комплекси. Трябва да се работи за подобряване на имиджа на страната като цяло", смята Танчев и дава пример с Палма де Майорка, където нощните клубове са в единия край на комплекса, а детските площадки в другия. Според него страната няма нужда от уникални комплекси, защото те все пак ще са в България. "Дори да се построи най-добрият хотел на света, няма да стане без подобряване на имиджа на страната", категоричен е той. Освен това на микрониво рекламата не може да компенсира нуждата от подобряване на туристическия software, т.е. обслужването, хотелската база и микроклиматът в комплексите, като единствените с ясен облик са Слънчев бряг и Албена.

Без алтернатива
Зает да предлага масовост, българският туризъм пропусна да развие някои актрактивни ниши. Именно в тях се крие възможността нещо на морето да се промени. Според Танчев качествените хотелски легла са максимум 10% от общата леглова база в комплексите. В същото време по-високият клас комплекси по Черноморието отчитат един добър сезон въпреки руския отлив, като причините за това са няколко. Диверсифициране на пазарите, качество на услугата, лоялни клиенти. Другата пренебрегвана ниша с потенциал остават къмпингите. От години в тях не се инвестира и те реално не се разработват като туристическа услуга. При едно смислено развитие къмпингите могат да привлекат както платежоспособни български туристи, така и чужди. "Има търсене от години на подобен тип туризъм. На туристическите борси постоянно получаваме запитвания от крайни клиенти, които търсят това, но то не се предлага в България", коментира Танчев.

Курортите в Европа пък вече започнаха да пренастройват бизнес моделите си, за да отговорят на търсенето на т.нар. поколение Y, което се очаква да стане най-голямата група потребители на хотелски услуги до 2020 г. Интернет поколението пътува и организира почивките си самостоятелно, като това очертава нов проблем пред българския черноморски туризъм. България е трудно достъпна за самостоятелните туристи. Дори и да се открият атрактивни оферти в booking или в Airbnb, страната остава трудно достъпна по въздух. "Сезонът зависи много от чартърните програми и колко седалки са планирани от туроператорите. Извън чартърите към Варна и Бургас почти никой не лети. Съвременният турист си прави сам пътуванията, търси в търсачките, не намира полети и няма как да дойде", коментира Богдан Христов. "Нискобюджетните превозвачи са ключът към увеличаване на туристите, благодарение на тях се развиха много дестинации като Испания и Португалия. Сега има няколко полета, но те са недостатъчни - говоря за много самолети на ден", допълва той. "Това, което обаче пречи на low-cost превозвачите, е късият сезон", коментира Венцислав Танчев. Така например около 99% от клиентите на "Свети Тома", които минават през Booking, са българи. Другите самостоятелни туристи са румънците, които са мобилни и ще се превръщат във все по-важни за местния туристически бранш.

Лъчезар Тодоров обаче смята, че не само липсата на въздушни седалки е проблем, но и липсата на пълна интернет среда. Това не включва само покритието, а по-скоро отсъствието на достатъчна и достъпна информация защо си струва да се посети страната и какво може да се прави в даден регион като посещение на фестивали, спорни мероприятия, културни забележителности. Според него допълнителните услуги могат да спомогнат за удължаването на късото лято, като осмислят идването на туристите в не толкова атрактивните месеци като май, юни и септември. От Green Life, намиращ се на юг от Созопол, разказват например че музикалните събития този сезон, в клуба на плажа на "Каваците" "Алкохол" са раздвижили бизнеса на хотелиерите в района.

Ситуацията е такава, че 25 години след началото на развитието на българския съвременен летен туризъм той отново е на стартова позиция и трябва да помисли сериозно за своето бъдеще. Само че този път има тежко натрупване на негативи от непосредственото минало.

Източник: в.Капитал









Зареждане! Моля, изчакайте ...
0
 
 
Всяко лято една и съща песен. Хайде съборете си хотелите приберете се по родните места и не се мъчете.
Aнонимен
на 01.08.2015 г.
+2
 
 
Досега от туризма ни само се дърпаше,т.е очакваха се печалби при почти нищожни инвестиции,докато не се помисли за инфраструктура и адекватна реклама,България ще си остане дестинация за алкохолен туризъм
Aнонимен
на 01.08.2015 г.
+1
 
 
хубава статия, очертаваща много от проблемите. поздравления. само се съмнявам че хората от които зависят промените ще я прочетат...
Коментарите са на публикуващите ги. Varna24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ИЗПРАТИ НОВИНА
« Април 2024 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
Виж още:
Актуални теми
Парламентарни избори 2024
Великден 2024 г.
Бум на коклюш в България
Матури 2024 г.
Масови протести срещу цените на горивата
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Варна и региона.
e-mail:
Анкета
Как се справя Община Варна с овладяването на последиците от проливните дъждове?
Много добре
Добре, но можеше и по-добре
Не се справи
Пълна трагедия

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0888 53 26 24

novini@varna24.bg

За реклама:

Тарифи (виж)

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Варненци във facebook
RSS за новините
Футбол на живо по телевизията
Статистика: