Шеф на варненски ресторант "коли и беси": Ще вземеш заплата в понеделник, ама кой понеделник?

Липсата на кадри и огромното текучество през летните месеци е проблем на туристическия бранш от години във Варна, а и не само в морската столица. Защо обаче хотелите и заведенията трудно задържат персонала си? Защо масово готвачи, сервитьори, бармани, камериерки и друг персонал напускат или едва издържат до края на сезона и повече не се завръщат на същото работно място?

Дали се оправдават надеждите на кадрите в туризма, които в голямата си част зарязват работата си в града и се запътват към курортите през летните месеци с надеждата да изкарат много пари и затова остават разочаровани, или условията им на труд и заплащане на много места са непоносими?

Млади хора, работили до скоро в ресторант край Варна, споделиха за Varna24.bg, че са напуснали заради нечовешки условия на труд, унизително отношение и некоректно заплащане.

Споделяме разказа им без редакторска намеса с надеждата истината, разказана в първо лице, да помогне на много работодатели да погледнат отстрани как изглежда картинката през очите на работника и коригират отношението си към наеманите служители.   

"Отидохме на интервю в началото на април по обява. Шефът-мечта, както ни се стори, предложи прекрасни условия като заплата от 900 лв., която по-късно ще се повиши на 1400 лв, персонално храна и транспорт. Обещанията започнаха да се топят още през следващата седмица. Кухнята престана да готви за персонала, не защото колегите не искаха, а защото шефът не зарежда продукти и обещанията, че прехраната ни е осигурена, докато сме на работа, се оказаха лъжа.

След това транспортът ни започна да става от дъжд на вятър. Пътуваме с една кола 5 човека, а персоналът на смяна е от 8 души. Днес аз увисвам, утре друг. Ако успееш да отидеш и се върнеш с автобуса това ти струва дневно над 4 лева. Смените ни вечер често приключват около 23.30 - 24.00 часа, въпреки регламентираното работно време до 23.00 часа. Това означава прибиране с такси от затънтеното място, където се намира заведението. Таксито до вкъщи излиза  над 15 лева, като в началото собственикът плаща за такси, когато се налага. В разгара на лятото обаче шефът казва: "Оправяйте се, вие вадите пари тука!" Тогава с осигурения транспорт си тръгва персонала от кухнята, защото това е персонал без бакшиш, предвид факта, че не работят с клиенти. Те си тръгват с колата, а другите увисват. Припомняме пак, в началото се казва: Има транспорт, има храна, парите си ги вземаш на датата от оборота, който сте направили с колегите ти!

Днес трябва да вземеш ти, събират ти всички оборота си и си вземаш заплатата, утре другият...С две думи" цветя и рози. След това се оказа, че когато си поискаш заплатата на датата, на която ти е обещана, собственикът се обръща и казва: Не може! Стоиш в неведение, след два дни го питаш пак: Може ли да си взема заплатата, имам да плащам квартира, ток, нужни са ми, моля ви се? Молим се, а това е унизително при къртовска работа 5 дни седмично по 12-13 часа. И това за приблизителна заплата от 1000 лв. Моята заплата беше една от най-ниските в това заведение, но една от най-забавяните. Работих 5 дни по 12 часа на два бара едновременно, горен бар и долен бара, по едно и също време. Трябваше да тъка на двата стана, да бягам да мия чаши горе, да мия чаши долу, и няма право на обжалване. Когато дойде дата за заплата и пак с питане, пак с молене, ти заявяват: "В понеделник, ама кой понеделник?!“ Звучи като шега, нали, но не е, когато си каталясал от безсъние и умора.

Освен това шефът, който трябва е пример за подражание и да вдъхва респект, се държи като феодал с крепостни селяни, блъска, крещи, заплашва...Това е недопустимо. Подадох си молбата, той ме освобождава на следващия ден и при въпроса кога ще си получа парите ми се отговаря, аз ще ти се обадя. По телефона ми се казва: "Благодари се, че си почивал поне два дни през седмицата, защото не трябва да почиваш". Следва заплаха, че ще ме съди за неустойка по договора, при условие, че той ме е освободил и можело и да не получа заплата, ако ми начисли и липси, защото неговия адвокат така го бил посъветвал.

Водят ни на договор от по 4 часа на минимална заплата, а работим по 13. Този човек и много като него, си играят с нервите и нуждите на хората. Унижение и гавра не само с 18-годишни деца, но и със зрели хора, които имат семейства и отговорно си вършат работата.

Малкото хора, задържали се там за по-дълго споделиха, че през ресторанта са минали сто човека, които са издържали за по ден, седмица или месец и са напускали заради всички тези проблеми.

Пред очите ни клиент стана от масата си, отиде при шефа и му заяви: "Не са виновни момченцата и момиченцата, които работят тука по цял ден, виновни сте вие за тая какафония и безмислица“.

До не говорим за това, че заведението няма чистачка, персоналът чисти не само ресторанта, но и двора на шефа. За целта хората са принудени да отиват по-рано на работа, за да ги третират като роби. Споделяме всичко това с надеждата, че това ганьовско отношение към хората, наемани в туризма, ще остане в миналото. Защото в голямата си част наетите хора са с образование, опит и квалификация и никой няма да търпи подобно поведение. Най-лесното нещо е да си стегнем куфарите и да потърсим по-добро заплащане и отношение някъде извън пределите на милата ни родина, но ние не искаме това."