Още преди няколко месеца, част от занаятчиите поискаха смяна на ръководството. През април т.г. Наско Кондов, Стоян Костадинов и Михаил Батовски от Управителния съвет подадоха заявление, че се отказват да присъстват на заседанията на УС. Към тях се присъедини и Румен Колев от ревизионната комисия.
Сред основните причини за отказа им бяха неяснотите около това на какво основание и с чие решение за временно изпълняващ длъжността изпълнителен директор на камарата е назначена Таня Липолитова. Тогава те сигнализираха за доста нередности в дейността на организацията, включително и за незаконосъобразно провеждане на някои от изпитите.
Занаятчиите смятат, че председателят на камарата трябва да бъде избиран от Управителния съвет, и ако не си върши работата качествено, отново УС да има право да го смени.
Според занаятчии отстраняването на председателя на Националната занаятчийска камара Рангел Чолаков и оставката на шефа на РЗК - Варна, Венцислав Атанасов дават възможност за пълноценното развитие на занаятчийското движение в страната и региона, както и за провеждане на законодателна реформа, която би облекчила положението на майсторите, калфите и чираците.
Междувременно вчера Министерството на икономиката, енергетиката и туризма представи основните промени, които трябва да се направят в Закона за занаятите. Според проектоизмененията търговците, регистрирани по Търговския закон, няма да бъдат задължени да се регистрират по Закона за занаятите. Предлага се в приложното поле на
новия Закон за занаятите да влизат само физически лица - занаятчии или граждански дружества на няколко такива физически лица. МИЕТ предлага още броят на занаятите да бъде редуциран от 127 на 50 - 60, Националната занаятчийска камара и регионалните камари да не бъдат обекти на публичното право. Според новия проект те ще започнат да
работят по Закона за юридическите лице с нестопанска цел. Членството в камарата пък трябва да е по желание, а не задължително, както в момента. Да отпадне полагането на допълнителни изпити пред НЗК и РЗК за придобиване на квалификация, се предлага още в проектопромените. Според министерството при завършване на професионално обучение с ІІ или ІІІ степен на професионална квалификация младежите следва автоматично да получават степен „калфа", а след 2-годишен стаж в занаятчийско предприятие - и „майстор". Сега това става след полагане на допълнителен изпит в занаятчийските камари, което е още един финансов товар за бизнеса.
Измененията, които предлагат от МИЕТ, са за преодоляването на негативите и облекчаването на бизнес средата у нас. Прекомерното регулиране на стопанската дейност е една от основните пречки пред развитието на бизнеса в България - това поставя страната на незадоволителното 45-о място сред 180 държави в бизнес класация.
Източник: chernomore.bg