"Решихме да направим малко предприятие, в което да работят не само хора, които излежават присъди, но и такива, които вече са на свобода", обяснява Албена Кръстева, която е председател на "Алтруист". Идеята е заимствана от прословутата тухларна към затворническото общежитие в Разделна.
Предприятието ще е собственост на еднолично дружество с ограничена отговорност, отделено от "Алтруист". В устава му е записано, че не формира печалба, а парите, които остават след покриване на разходите, ще бъдат дарявани на неправителствени организации.
Звучи като безсмислица, но се оказва, че животът зад решетките не е никак евтин. Всички затворнически лавки в страната се снабдяват от държавното предприятие "Фонд затворно дело". Начинът, по който то организира обществените поръчки за снабдяване на търговските си обекти в местата за лишаване от свобода, от години буди подозрения за предрешени търгове и корупция. А основанията за това са цените, на които стоки от първа необходимост стигат до затворниците.
"Ако навън един сапун струва 50 ст., в лавката на затвора е поне 5 пъти по-скъп, твърди Албена. В повечето случаи цените там са между 5 и 10 пъти по-високи, отколкото в нормалните магазини. Затворниците без роднини, на които да разчитат, не могат да си купят абсолютно нищо. За това твърдя, че създаването на социално предприятие е проект от първа необходимост".
Според плановете на "Алтруист" производственият му цех ще бъде взет под наем от администрацията на варненския затвор. За работа в предприятието ще бъдат наети затворници с дългосрочни присъди. А монтажът на готовите модули ще се извършва от вече излезлите на свобода, които не могат да си намерят друга работа, или сами са пожелали да работят в предприятието.
За използването на затворници като работна ръка на "Фонд затворно дело" се плащат дневно по около 30 лв. на човек, обяснява Албена. Поема се и ангажиментът за изхранването му в рамките на договорния период. Част от тази сума се отчислява като заплата за затворника. Размерът на отчислението не е публичен, разходите за наемането на работа на един затворник са около 40 лв. на ден, показват сметките на "Алтруист".
"Схемата е ясна и за това успяхме да спечелим гранта, казва Албена. Сега трябва само да я приведем в действие. Изделията ни ще бъдат маркирани, за да е ясно, че са произведени от социално предприятие, и се надяваме да попаднем на клиенти с гражданско съзнание, които да предпочетат нещо, което е произведено с цел помощ, а не печалба".
През май м.г. "Алтруист" получи правото да ползва безвъзмездно в продължение на десет години стар клуб на БКП, който сега е държавна собственост. Ако социалното предприятие потръгне и успее да генерира приходи, в сградата на ул. "Д-р Басанович" 118 във Варна, която в момента сдружението ремонтира със собствени средства, ще бъде оборудвано и защитено жилище за освободени след излежаване на продължителни присъди.
"Тези хора имат нужда от време за адаптация, а няма къде да отидат, казва Албена. Виждали ли сте човек по джапанки през януари? Аз срещнах последния тази зима. Съвсем умишлено извърши второ престъпление само за да го приберат отново "на топло" - в буквалния смисъл на думата! След 5 години зад решетките личната ти карта вече е невалидна, семейството ти те е отхвърлило и дори напълно е забравило за теб".
В новата си сграда "Алтруист" планира да създаде и първия център за правенция на насилието във Варна. Подобни центрове има в почти всички големи градове на страната.
"Подобни центрове има в почти всички големи градове на страната, обяснява Албена.В тях се реализират програми за работа с извършители на домашно насилие. Това става след постановена съдебна мярка по Закона за защита от домашно насилие, която задължава насилниците да посещават специализирани програми. Те са основани на методики за промяна на нагласите, ценностите и поведението на хора с агресивно поведение. Включват оценъчни сесии и групови тренинги, които продължават шест месеца".
Предложение за откриването на подобен център от "Алтруист" подава във варненския общински съвет още през 2012г. Идеята тогава е той да се развива като общинска, а след това и като държавна делегирана дейност. Предложението минава през всички общински комисии, които е трябвало да изразят мнение по него - финансова, социална, правна, наблюдателна. Всички са гласували "за", но въпреки това проектът не стига доникъде.
"Две години различни общински чиновници ме лъжат, че всичко е въпрос на дни, а ние продължаваме да си хапем пръстите, казва Албена. Ако ставаше дума за болни деца, никога не бих търсила обществена подкрепа, защото зная как могат да бъдат намерени пари за толкова благородна кауза. Но обществото е лицемерно и затваря очите си пред други хора, които също имат нужда от "лечение" и помощ, но им ги отказва".
Албена има и друга, по-тежка присъда. "Важно е да осъзнаем, че във всеки от нас има по една клетка насилие, твърди тя. Като рака е - всички го носим, но не всеки се разболява. За това не мога да разбера защо всички усилия са насочени към работата с жертвите на насилие? Прибират ги, избърсват сълзите им и после ги връщат отново в същата среда. Но така обществото само продължава да "произвежда" насилниците си!".
Източник: в. "Дневник"