"Преди години имахме конкретен случай на дете, което беше спастично и не можеше да се обръща. Вследствие на успешно приложения метод резултатът не закъсня и момиченцето започна да се изправя, да стои самостоятелно и да прави първите си крачки", посочи като пример Ася Христова. 

По думите й терапевтичната дейност е била съпътствана и с няколко операции на долните крайници на детето, но методът е подобрил жизнените му способности в голяма степен. "Има и други случаи, при които децата се подлагат на процедурите още в ранна бебешка възраст, а увреждането се изразява в лош контрол на главата, но с течение на времето навършвайки две - три години започват да прохождат", добави Христова. Тя обясни, че при някои пациенти, дефицитът е неизбежен и остават някои дефекти, но въпреки това, се постигат макар и минимални подобрения. 

"При тези случаи рехабилитацията продължава, но на практика не винаги е възможно да се постигне напълно възстановителен резултат", подчерта кинезитерапевтът.