©

Като пример за сложно говорене той посочи бившия министър на спорта Марияна Георгиева, а за използване на лексика, близка до народа - Бойко Борисов.

Тези тенденции са свързани и с маркетизацията на медиите - политици и журналисти жунглират с думите, за да забавляват аудиторията, обясни специалистът. Той даде пример с предпоследните местни избори, при които дебатите се провеждаха на открито пред агитки.

"Така не може да се говори сериозно на политика, снизява се умишлено политическото говорене. Целта е профаниране на политическите дебати", смята доцентът.

По негови думи търсенето на сензационност и бомбастични медийни заглавия е явление, което е разбираемо и зависи от публиката. Социалните мрежи и интернет имат огромни възможности за манипулация. Стряскащите думи в заглавията са стар трик още от вестниците през 80-те години, но често се получава ефектът на излъганото очакване, коментира Досев.

Вземане на думи от английския и сръбския език са в основата на жаргона при съвременното говорене, каза още той. Освен от политици, той се ползва активно и в спортната журналистика като често един мач се представя като война например, посочи доцентът.

Може да се каже, че езиковото поведение на политиците, които ползват политически коректна лексика, предизвика вълната от мигранти, смята Досев. Според него обаче общоприетият начин на говорене трудно би се променил, тъй като има санкции за езиково поведение.