От кметството в Суворово й издават всички необходими документи и разрешително за строеж. Така жената започва да вдига втори етаж и да разширява бащината къща и скоро тя е завършена. В нея заживяват освен и двамата й синове, снахите, майка й и баща й. Във времето семейството се сдобива и с три дечица.

Година по-късно обаче завистливи съседи пускат в община Суворово жалба, че Йорданка е заграбила част от техния имот. От кметството чак тогава установяват, че всъщност 49 от общо 170 кв.м. разгърната площ са общинска собственост, а не парцел на съседите.

Къщата е вече вдигната и десет човека живеят в нея. В същото време има акт от РНДСК, в който се посочва, че трябва част от постройката, вдигната върху общинския терен, да бъде съборена.

Хората започват да отправят молби за съдействие към кметство Суворово с предложението да откупят общинския дял и ликвидират съсобствеността или да плащат наем за земята. И двете предложения били отхвърлени. 

Последвала среща с тогавашния областен управител на Варна, който им обяснил, че е в правомощията на кмета на общината да продаде парцела и ликвидира тази съсобственост. Хората се върнали обнадеждени в кметството, но последвал втори категоричен отказ.Така във времето се заредили серия от актове на РДНСК и обжалвания, до скоро, когато вече се произнесъл и Върховният администрвативен съд в полза на РДНСК. 

С решението на семейството бе даден ултиматум до 10 дни да съборят половината къща, която е навлязла в общинския терен. Срокът обаче изтече и общината е изпратила хора да демонтират постройката.