Свилен Стефанов и "Романтиците обичат концептуализма" във Варна
Изложба, която непременно трябва да бъде видяна от търсещите допир до най-съвременните прояви на изобразителното изкуство в България, се открива на 29 юли в Градската художествена галерия “Борис Георгиев" - Варна, съобщи за Varna24.bg Нина Локмаджиева . Тя представя проекта “Романтиците обичат концептуализма" на проф. Свилен Стефанов - художник и изкуствовед, признат познавач на изкуството на ХХ век и артист с провокативен почерк. Част от работите са показвани по-рано в Софийската градска галерия, но сега във Варна проектът идва обогатен с други творби.
В дните преди откриването на изложбата проф. Свилен Стефанов споделя: “Във Варненската градска галерия съм донесъл 24 картини, рисувани в периода между 2016 и тази година. Те показват един мой процес, в който изобразените събития са напълно измислени, не отговарят на никакви факти, абсолютна фикция са. Сред тях ще видите, например, как “Романтиците погребват концептуализма" - това са измислици, но те имат индиректно отношение към всичко, което се случва, защото така, както нещо е измислица, то съдържа и известна доза веризъм. Всичко е оставено на въображението на зрителя, защото тези картини не казват нищо - уж са наративни, но всъщност са абсолютно херметично затворени. Това са произведения вътре по себе си, не са социално ориентирани. В тях умишлено се придържам към традиционен изобразителен език - живопис и то в най-класическите й варианти с използване на много пластове велатури. Избрах да покажа тези работи във Варненската градска галерия, защото Варна е много важно място и тук живеят много художници, които аз дълбоко уважавам. Не бих могъл да си представя своя творчески път без влиянието на Владимир Иванов и Цветан Кръстев. Следващата спирка на тази изложба е в галерия “Сачи" в Лондон, където куратор е Десислава Зафирова от Софийската галерия One."
Изложбата може да бъде видяна до 29 август.
Проекта “Романтиците обичат концептуализма" представя Десислава Зафирова: “Независимо че изложбата на Свилен Стефанов съдържа изцяло нови или непоказвани у нас работи, за нея може да се каже, че представлява нещо като финал на негов доста отчетлив период, продължил повече от десетилетие. Тези последни години имат своето специфично звучене, защото за този автор може да се каже, че със сигурност е преминал през много периоди. Че е изкуствовед и преподавател по история на изкуството на ХХ век в НХА, че през 90-те е минал първо през минималистичен период, а после с група XXL се е занимавал с какво ли не – от неоконцептуализъм до неоекспресионистична живопис. Помним добре инсталациите му със злато и олово около 2005/2006 година, когато развиваше по-скоро идеологическите аспекти на изкуството.
Още от 90-те Свилен Стефанов категорично се обръща към живописта. И това не е странно, доколкото повечето му колеги и приятели от групата XXL също се насочват в тази посока – Хубен Черкелов, Генади Гатев, Росен Тошев, Димитър Яранов... Така се оформя един нов живописен кръг, свързан със зрялото творчество на едно поколение, появило се и утвърдило се като носител на промяната в българското изкуство.
Свилен Стефанов е един от живописците, които можем да отчетем като характеризиращи времето, в което живеем. Защото самата му история, неговото творчество носят сложни и често противоречиви белези. Личи си опитът му в концептуалните стратегии, личи си фабулирането, наративът, парадоксалните семантични конфигурации, които създава. От друга страна, той се уповава на традиционна маслена живопис, работена най-често с велатурни слоеве до достигането на експресивна пастьозност в дадени зони. Стефанов води разказа и конструира материалната повърхност на картината като единно цяло, поради което умело избягва превръщането на тези произведения в някакъв тип илюстрация. Тук текстът разиграва образа, но по парадоксален начин, вкарвайки зрителя в странни асоциации.
В изложбата преобладават подчертано хоризонтални формати. Те могат да бъдат наречени условно и "кинематографични“, поради възможността за формиране на някаква фабула. Това е една от запазените марки на Свилен Стефанов от последните десет години. В тези платна цели процесии от "романтици“ погребват с особено уважение и респект "концептуалисти“, каквото и да означава това. Посланията в тази изложба най-често са лишени от самопонятна логика, но пък така сякаш наистина отговарят на актуалните модели в обществото и културата ни. Кои са романтиците и кои концептуалистите? Има ли въобще концептуалисти в истинския рационализиращ смисъл на класическото движение или тук винаги повече сме наблюдавали неконвенционализиращи метафизици?
Странното е, че работите от този последен период на Свилен Стефанов са колкото емоционално натоварени, толкова и рационализиращи в метафизичната линия на някаква "Постнова предметност“. В тях самоубийци съжителстват с извънземни, красивото е пронизано от трагичното, героичното е смазано от идиотското. Това не е точно сюрреализъм, а по-скоро напрежение между подчертано богатият и подкупващ окото живописен език, но който разкрива абсурдизма в менталните полета на съвременния човек.
В тези картини присъстват и много скрити смисли, идващи от историята на изкуството, философията, литературата и музиката. И всеки зрител ще види това, което може да види, но дори малкото тук ще е много. Затова тази изложба не бива да бъде "четена“ в традиционното разбиране за живописното произведение. Картината буквално крещи, че е именно живописна повърхност, но какво се крие зад нея? Дали Свилен Стефанов не е мистификатор, също бидейки едновременно концептуалист и романтик?"
Свилен Стефанов (1966, София) е художник, историк на изкуството, критик и куратор. Живее и работи в София. Завършил е Националната художествена академия в София. Професор е по история на изкуството на ХХ в. в НХА, доктор на изкуствознанието. Историята му на художник, куратор и критик е свързана с група XXL, създадена в София през 1994 г.