Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
На 5 февруари 2026 г. от 18:30 ч. в галерия Ларго във Варна ще бъде открита сборната изложба “Под знака на Огнения Кон", представяща творби на Владимир Чукич, Веселин Дамянов-Вес и Венцислав Марков. Трима автори с различен художествен език, изразни средства и чувствителност, които по изненадващ и напълно непреднамерен начин се срещат чрез един общ образ - коня.

По чисто съвпадение, 2026 година е и годината на Огнения кон според китайския календар. Без предварително търсена концепция, без уговорена тема, конят някак естествено се появява в част от творбите, които тримата автори са подготвили за настоящата изложба. Сякаш времето само е подсказало общия знак.

В живописните платна на Владимир Чукич се разгръща свят на тиха мистика и сдържана поезия. Конете му обитават пространства, напомнящи земните. Цветни петна с различна плътност и интензивност се “разливат" по повърхността на платното, създавайки усещане за мъгла, за междинно състояние между реалното и въображаемото. Разпръснатите наоколо точки и кръгове носят усещането за “безкрайна завършеност" - място, където началото и краят се срещат. Като че ли вододел между два свята, настоятелно присъстващата хоризонтална линия разделя, но и свързва. Светове, които не се отразяват напълно един в друг, защото съществуват по свои собствени правила.

Конете на Владимир Чукич са петна от цвят - бронзови, златни, наситено черни, огнено червени, морско зелени. Лишени от детайл, сякаш са разтворени в пространството, докато в същото време цветното им присъствие е ярко заявено. Те изглеждат едновременно реални и призрачни - като че ли спомен или предчувствие. Всички гледат в една посока, застинали в движение, сякаш търсещи причина или отговор. Между древни фрески, мозайки и колони, между минало и бъдеще, те стоят в настоящето - стъпили върху преживяната мъдрост и натрупана памет. В този свят конят е едновременно индивидуалност и част от цялото - независим, но свързан.

При Веселин Дамянов-Вес светът е игрив, светъл и изпълнен с въображение. Неговите платна са населени от стари къщи, селски пейзажи, кривнали огради и хумористични детайли, които сякаш се усмихват на зрителя. Цветът пулсира - жълтото носи топлина и оптимизъм, а синьото - простор и мечта. Конете на Вес са обсипани с точки, драскулки и завъртулки - дали точки или многоточия, остава отворен въпрос. Те напомнят за безгрижното детство, за свободата да мечтаеш.

Вес често използва колажирани образи на коне, върху които наслагва цвят - похват, който сякаш превръща образа в метафора за личния избор, за начина, по който “оцветяваме" действителността. В поредица от творби конят се превръща в космически пътешественик - Одисей, който прекосява време и пространство, оставяйки зад себе си Земята, пренебрежително незначителна, малка точка. Жълтото неизменно присъства дори в по-мрачните композиции, може би като знак за оцеляващо изначалие. Конят на Вес мечтае смело и заразява света около себе си с тази мечта. Дори когато пространството изглежда объркващо, крилете винаги го извеждат на повърхността.

В скулптурите на Венцислав Марков конят е чист устрем. Формите са силни, напрегнати, динамични. Телата са изваяни с прецизност, мускулатурата пулсира, движението е уловено в миг на напрежение - съприкосновение между въздуха и земята. Материалът се огъва, пространството сякаш се поддава на движението и се подчинява на полета. Глава устремена нагоре, разтворени ноздри, наелектризирана грива. Крила, които понякога присъстват, друг път отсъстват, но независим от тях, конят винаги е готов да полети. Това са образи на решителност, увереност - на дух, който знае посоката си.

В тази изложба конят е многопластов - както образ от миналото, така и неизменен спътник в настоящето. Жива енергия - движение, което свързва. Различен по форма, цвят и израз, но все така устремен към една споделена крайна посока. Движещ се между паметта и мечтата, между гравитацията и полета, между страха и надеждата, конят се превръща в знак на новото начало. Начало, което се случва, когато сме заедно, когато гледаме напред и имаме смелостта да мечтаем. Еднакви въпреки различията си.

Изложбата ще бъде открита на 5 февруари 2026 г. от 18:30 ч. в галерия Ларго, ул. "Хан Крум“ № 8, Варна.