© Народно дело

Поинтересувахме се какво е положението във Варна и как лекарите се справят с този проблем. Оказва се, че в сектор "Съдебна медицина" към УМБАЛ "Св. Марина" има едно-единствено тяло, което обаче съвсем скоро ще бъде погребано от община Варна. Касае се за германец, чиито близки не искат да го знаят, и по тази причина лежи в камерата от около 3 месеца. Но чакането вече е към края си, тъй като в болницата е създадена организация за справяне с подобни проблеми. Не се знае обаче дали камерите няма да бъдат запълнени всеки момент от тела на бездомници или хора от социално слаби семейства, или пък от хора, дошли от друга точка на страната, чиито близки нямат възможност да се погрижат за гроб.

Историята на германеца, който вече се подготвя за последното пътуване, е проста. Човекът напуснал семейството си в Германия преди години. Дошъл у нас, където живял около 11-12 години. Тук се оженил, но съпругата му починала преди около 2 години. Тази година и той я последвал, като причината е болест. "Немското посолство се свързало с местните власти, които установили контакт със семейството на починалия. Бившата му съпруга обаче казала, че не иска да поема погребението му, тъй като той я изоставил, когато децата им били малки, и сега тя не се интересува. В този случай също ще имаме служебно погребение. Но това ще се уреди с прокурорско нареждане за сметка на община Варна", посочва лекарят.

Общините поемат задължението към починалите си граждани

"Решението при нас е в ръцете на социалния работник, който болницата назначи на щат. Това е жена, която движи цялата документация, преписки и писма, които се изискват, за да не се затрупа секторът ни с непотърсени тела. Проблемът обаче би следвало да се реши много по-хуманно и с уважение към починалите", коментира д-р Вилиям Доков.

Задържането на телата в продължение на месеци във варненските морги се случва тогава, когато починалият е с постоянна адресна регистрация в друго населено място и няма кой да се погрижи за него. "Най-лесно е с хората, които са от Варна, починали са тук и нямат никакви близки. В тези случаи община Варна се ангажира с погребенията и процедурата приключва бързо. Сложното е в останалите случаи. Защото у нас нормативната уредба гласи, че починалите, които са жители на други общини, не са ангажимент на общината, в която са починали. Тоест, ако един бездомник от някое свищовско село се спомине при нас, община Варна няма ангажимент към него. За погребението трябва да плати съответният селски кмет, където човекът е бил регистриран, и докато парите не се преведат, тялото не се погребва. Ако пък човекът от друго населено място има близки, но те не желаят или нямат възможност да го погребат, трябва един по един да декларират своето състояние пред своята община, тя да вземе решение дали ще отпусне пари за погребването на покойника и след това да преведе парите на община Варна, тъй като тук е починал, което отнема месеци наред. Това е чиновническо отношение и то не е нито хуманно, нито морално", коментира д-р Доков.

Държавата е загърбила секторите по съдебна медицина

Отношението на местните и държавните власти към човешките останки е същото, както и към лекарите от секторите по съдебна медицина. Никое правителство от 70-те години насам не е счело, че работата, която вършат екипите, е важна, независимо че тези структури обслужват българското правосъдие. Лекарите и служителите в българските морги работят на ниски държавни заплати, ежедневно работят в окаяни условия, липсва елементарна апаратура. Точно това е причината у нас съдебните лекари да не стигат, а студентите да не проявяват никакъв интерес.

"Като дойдат при нас младите, като видят условията на труд и сравнят заплатите с други клинични специалисти, се отказват", коментира д-р Вилиям Доков. Отделно продължава бавенето на плащането към секторите по съдебна медицина от страна на полицията.

Д-р Вилиям Доков: Близки дори са ми вадили пистолет

"С всякакви емоции от страна на близките съм се срещал през годините. Има случаи, в които хората нас ни обвиняват. Пистолет дори са ми вадили с обвинение, че тук едва ли не убиваме хората. Но това го казват в емоцията си. Има две групи хора - тези, които търсят вината за смъртта на своя близък у другите, и такива, които я търсят в себе си, че не са направили необходимото навреме, че не са обърнали внимание на едно или друго", разказва д-р Вилиям Доков.

За дългите години на своята практика той е виждал какво ли не. "Още и още се чудя на това как може понякога хората да са толкова зли и изобретателни в жестокостта си и агресията. Например да нарежат на части друг човек. Имах случай на дядо, който беше убит от психично болния си внук, който след това го беше отворил, извадил му беше всички органи и на кухненската маса ги бе накълцал на парченца. Така му казал гласът в главата му. Но това е въпрос на заболяване", спомня си съдебният лекар.

Обяснява, че убийствата, които са извършени с особена жестокост от психично здрави хора, които са нанесли десетки удари с нож или са пребили до смърт някого със сопа, са провокирани от силни емоции.

"Един професионален убиец няма да се поти и 70 пъти да наръга жертвата си. Но един емоционално обвързан човек с жертвата може да направи подобно нещо", коментира специалистът.

Странни са и случаите на самоубийства, в които има проявена особена жестокост спрямо себе си. "В такива случаи ние лекарите се опитваме да убедим полицаите, че това е самоубийство, но те в първия момент не вярват", казва д-р Доков. В практиката си е имал човек, който се е самоубил, прерязвайки си гърлото, като преди това си е нанесъл около 60 прорезни рани по цялото тяло. Един от случаите, който е влязъл като пример и обучението на студенти, е на психично болен мъж, който сам се кастрирал и в крайна сметка починал от кръвозагуба.

"Ако нямаше свидетели и този човек бе скочил от високо например след това, което вече бе извършил, кой щеше да повярва, че човек е способен на такава невероятна жестокост спрямо себе си?", коментира лекарят.

Източник: в. "Народно дело"