За да определи "домашен арест" съдът се съобрази със събраните в хода на разследването веществени доказателства, свидетелски показания, видеоматериали, както и с пълните самопризнания на Даниел. Те обосновават предположението, че младежът е съпричастен към престъплението, за което се разследва. Досъдебното производство е в началния си етап и предстои прокуратурата да прецизира обвиненията. Независимо по кой точно състав от НК ще бъде привлечен Даниел / за използване или изготвяне на неистински платежни документи/ съдът преценява, че се касае за тежко умишлено престъпление, за което законът предвижда наказание "лишаване от свобода". В същото време съдът намира, че няма основание за извод, че младежът може да се укрие от разследващите или да извърши друго престъпление. Освен младата възраст и чистото съдебно минало, Даниел оказва пълно съдействие за разкриване на обективната истина. Той има постоянен адрес и семейство, което разчита на него за грижите за лежащо болния му брат. Макар и да е занижило контрола, семейството на Даниел следва да му окаже сериозна подкрепа за корекция на поведението. Според съда в настоящия момент най-адекватната процесуална мярка за принуда спрямо Даниел М. е "домашен арест".
Определението на съда подлежи на въззивен контрол на 5 януари 2010 година.