А в миналото Варна има какво да остави. По данни на Института за пазарна икономика, обявени преди последните редовни избори за местна власт през 2011 г., администрацията на тогавашния кмет Кирил Йорданов беше пречка пред бизнеса и развитието на града. Показателите, отразени в проучване на института от този период, показваха, че общината заема едва десето място в страната по качество на бизнес средата. Така "морската столица" се оказа изпреварена от градове като Габрово, Враца, Ботевград, Добрич, Стара Загора, Монтана и Бургас.
Сега, четири години по-късно, анализите на института не звучат така отчайващо.
Според тях пазарът на труда във Варна за първи път бележи обрат, като през т.г. безработицата и заетостта почти са достигнали средните стойности за страната. По данни на Националния статистически институт през 2014г. коефициентът на безработицата в областта е била 12.6%. За Пловдивска и Бургаска област тези стойности са съответно 13.1% и 11%.
Чуждестранните инвестиции в нефинансовия сектор във Варненска област през 2012 г. са 3105 евро на глава от населението. В същото време средногодишният доход на лице от домакинство за 2013 г. е бил 4912 лв. срещу 4514 в Пловдив и 4234 в Бургас.
Въпреки цитираните данни обаче според варненци, а и според представителите на бизнеса, "светлината в края на тунела" е все още твърде далече.
"След смените в общинската администрация и назначаването на нов главен архитект на града сроковете за издаване на строителни разрешения се движат няколко пъти по-бързо, отколкото преди две-три години, казва Пламен Андреев, управител на "Планекс холдинг". Причина за това вероятно е и намалелият обем на строителството след 2008 г. Но в същото време реформите в местната администрация изостават и това е едно от най-големите предизвикателства пред кмета на града."
Една от най-сериозните критики към общинската администрация във Варна продължава да бъде работата й в сферата на обществените поръчки. В средата на 2013 г. Агенцията за Държавна финансова инспекция публикува доклад от одитна проверка, извършена в последната година от работата на бившия кмет на града Кирил Йорданов. Наред с описаните примери за очевидно пилеене на публичен ресурс, съмненията за измами и корупция, на остра критика в него бяха подложени договорите, сключени за поддръжка на общинската инфраструктура. Те бяха обявени за противоречащи на Закона за обществените поръчки, тъй като легитимираха монополното право на отделни компании да работят в различни части на града до 2016 г. Според един от най-фрапиращите примери, посочени в доклада, разликите в цените, предложени от монополистите за еднакви дейности се различават до 1600 пъти. Въпреки това категорични препоръки за прекратяване на тези договори не бяха направени. Така се стигна до парадокса, на същите компании през миналата и тази година да бъдат възложени дейности, финансирани със средства от държавния и общинския бюджет, както и със средства по различни оперативни програми. Тяхната стойност до момента надхвърля 60 млн. лв.
В най-общ план "монополът" е големият премълчан, но ясен проблем на Варна. Именно монополизирането на икономиката, на политиката, започнало още в края на 90-те години, стана причина за неочаквания взрив на недоволството от начина на живот в града през зимата на 2013 г. Тогава по данни на полицията по улиците на Варна излязоха повече от 30 хил. души.
"Градът страда от безпорядъка, превърнал се в негова основна характеристика, обобщава Васил Даскалов, един от създателите на центъра за съвременно изкуство "Кънтемпорари спейс" във Варна. За четирите мандата на бившия варненски кмет Кирил Йорданов градът се оказа в плен на монополите - икономически, политически, творчески..., казва той. Изчезна конкуренцията, а оттам и възможността за реализация на нови идеи, на модерно мислене. Варна изгуби творческия си потенциал, хората, които го носеха, емигрираха - в София, в чужбина."
Особено болезнен е контрастът с Бургас. Към края на 2013 г. стойността на изплатените суми по договори на Варна като бенефициент по оперативните програми е 357 лв. на човек, или малко под средното ниво за страната. Тази сума е приблизително еднаква с полученото по оперативни програми в Пловдив (305 лв. на глава от населението), но близо три пъти по-малка от тази в Бургас (835 лв.).
"Макар че Бургас все още трудно може да се съизмерва с Варна, там заради близките си контакти с правителството общинската администрация успя да привлече солидно по обем европейско финансиране. Това се отрази чувствително не само на строителството, но и на бизнес климата в общината като цяло, казва Пламен Андреев. Затова след 2011 г. и особено през 2013 г., когато частичните избори за кмет във Варна бяха спечелени от кандидата на ГЕРБ, вече няма оправдание за това градът да не е сред приоритетите на правителството", смята той. Държавата е възприемана като големия длъжник на Варна. Заради "обърнатия й гръб" през последните години сериозно страда и туризмът по Северното Черноморие, твърдят представителите на браншовите организации в сектора.
Източник: "Капитал"