-Г-н Табаков, колко фирми членуват във Варненската търговско-индустриална камара и по какъв начин тя защитава техните интереси?

-Ние на практика възстановихме дейността на Камарата, която е стара организация, миналата година чествахме нейната 120-годишнина. През април 1991 г. я учредихме наново с около 120 фирми. От тогава членовете нараснаха до 150.
Основните дейности, с които се занимаваме още от самото начало, е подкрепа на външнотърговската дейност и по-точно експорта на фирмите, като издаваме сертификати за произход на стоките. Понякога различните посолства искат да заверяваме специфични документи. Това е най-вече за фирми от арабски и африкански страни, за които търговските камари са признати световни институции и всичко, което излезе с подпис и печат от нас е истина от последна инстанция.
От около десетина години друга основна дейност на камарата е регистрацията на търговски представителства на чуждестранни фирми. Въз основа на Закона за инвестициите БТПП, с която ние имаме договор за сътрудничество, регистрира чуждестранни представителства. Това стана популярен начин на фирми предимно от бившите съветски републики да осигуряват пребиваването си във Варна. Единственото по-сериозно изискване от края на миналата година е периодично да се изисква да удостоверят, че фирмата майка, на която са представители е действаща. Защото имаше случаи,в които фирмата майка е престанала да съществува, а те се водят търговски представители.

-В този период най-често се изнася зърно. Основно пшеница, тъй като слънчогледа и царевицата още не са в жътва. По-нататък се изнасят и тези продукти. Освен това се изнася тиквено семе и някои по-специфични продукти като българска леща. Предимно за Турция, арабски и африкански страни се изнася. В България внасяме леща и боб от Киргистан и Египет. От морските дарове се изнасят основно рапани. Месото им е много ценено в Южна Корея и Япония. Изнасяме ги в контейнери от по 20 тона. Добиват се в Черно море. Има десетки кораби, които основно се занимават с улов на рапани. Водолази слизат под вода и вадят. Има няколко фирми на територията на варненския регион, които се занимават с това. Траленето беше забранено, въпреки, че в споровете не можа да се докаже, че чрез него се нарушава равновесието в екосистемата. Освен традиционния износ на цимент, товоре и сода, се изнасят електротехнически изделия, филтри за цигари и др. 

-Смятам, че сме добре, делим второ-трето място. Пловдив напоследък с тази голяма индустриална зона привлича инвестиции и започнаха някои производства там. Но след София и Пловдив се нарежда Варна. От нашите членове няма фирми, които са престанали да съществуват.

-Създадохме клъстъра преди три години. Той е активен в редица направления. Все още нямаме финансова подкрепа, както други клъстъри. Сега се открива нова програма, която се надяваме да ни подпомогне. Защото без финансова подкрепа и институционално стабилизиране трудно се работи. На практика тази конференция, която предстои днес да се открие "Градинария, модерната търговия на Балканите", започна още преди клъстъра да съществува със сътрудничеството на Камарата. Варненската търговско индустриална камара, Сдружение "Форум 2006" и фирма "Поларис консултинг" са организаторите на този форум. Досега конференцията се е провеждала винаги с участието на представители от Черноморския регион. Имахме участници от Германия и Полша. Надяваме се на посещение и от Сърбия днес. Очакваме около 30 представители. Дълги години си сътрудничихме с Общинския пазар на Галац, но няма да могат да присъстват. Много добро сътрудничество имахме с Гърция, с град Кавала и тяхната Геотехническа камара. Те също няма да могат да дойдат днес. Имаме партньори от Македония. Основно ще присъстват наши производители на плодове и зеленчуци. Тази година го правим със Съюза на градинарите. Председател на тази организация и д-р Слави Трифонов. Най-вече производители от нашия регион ще се включат.
Конференцията се открива днес в 10.30 часа в хотел "Персей". Събитието се провежда по проекта "Модерна търговия", който се изпълнява от НСГБ с подкрепата на фондация "Америка за България". В рамките на проекта на 23 юли стартира електронна платформа "Градинария", която създава условия за директна връзка между производители и купувачи. На срещата ще има възможност да се проведат индивидуални разговори между производители на плодове и зеленчуци и търговци, износители и преработвателни предприятия за договаряне на продукция. В събитието ще вземат участие представители на стокови борси и тържища от Румъния, Сърбия, Македония, представители на областни и общински ръководства, дирекции "Земеделие", партньори на НСГБ и др.

-Кои са най-сериозните проблеми, които споделят тези производители? Защо българинът е принуден да консумира предимно плодове и зеленчуци, които са вносни, а ние изнасяме качествена българска стока зад граница?

-Това се случи, тъй като нашата държава още с присъединяването към ЕС се насочи да подкрепя производителите на технически култури като зърнопроизводителите. Те получават редица субсидии. Производителите на плодове и зеленчуци загубиха пазарите на Русия и други съседни страни, където бяхме лидер, имаше период ,в който бяха изоставени тези продукти. За да можем да наваксаме това изоставане производителите се нуждаят от по-мащабна подкрепа, която до момента не получават. Нашите първи конференции бяха насочени към организациите на производители на плодове и зеленчуци като преди това се ангажирахме със създаване на такива организации. Успяхме да създадем такива в Старо Оряхово, Генерал Тошево и др. населени места. Такива бяха насоките на ЕС, че в областта на плодовете и зеленчуците ще се подпомагат организации на производителите, а не самите производители. Самите производители обаче не са организирани, конкурират се явно помежду си или има наслоени противоречия между тях и трудно се обединяват. Те трябва да разберат, че това е пътя за тяхното съживяване.

-Сивия сектор е в областта на реализацията, на продажбите...Имахме в Долен Чифлик случай, при който директно румънци идват с няколко микробуса и изкупуват продукцията без документи и фактури. Никъде не се води регистрация и отчет. 

-Трябва първо да се създадат организации, както казах. Има закон, но трябва по-стриктно да се прилага. Да се помогне на тези обединения. Ако техническите култури като зърното, слънчогледа и царевицата могат да се произвеждат без напояване, то при плодовете и зеленчуците трябва напояване. Трябва да се възстановят съоръженията и каналите на напоителни системи, за да се създадат условия за производство. Освен това има проблем, че по-възрастните производители, които имат опит и техника, постепенно си заминава. А младите хора, когато не са въвлечени в тази дейност, трудно биха се върнали към това производство, особено при липса на тези условия.

-Има няколко техникума, които обучават професионално млади хора. В региона с профил "Селско стопанство" има няколко гимназии в Бяла, Провадия, Стефан Караджа. Те подготвят селскостопански специалисти. За висши кадри предимно в Пловдив има специалности, но в нашия Икономически университет има катедра "Агропроизвоство", в Техническия университет също има агрономство, така че според мен подготовката на кадри би задоволила нуждите, ако тези млади хора потърсят реализация в сектора. Има бъдеще в тази насока. Защото имаме земя, която е плодородна и с минимални условия може да даде добри плодове. Преди години Полша внасяше ябълки, грозде, вино и много други неща от България, сега стана точно обратното. Сега от 15 години ние внасяме домати от Полша, ябълки от Полша и Македония и др. Колегите от Сърбия също ще има какво да споделят по време на форума. Сърбия имаше частен сектор още когато се водеха Социалистическа република Югославия. Мисля, че ще бъде интересно.

-Не, нямаме такава информация. Има институции, които стриктно следят за качеството на вносната продукция.