

Варна почете 185-ата годишнина от рождението на граф Игнатиев | ||||||
| ||||||
"Благодаря на Варна и на България за грижливото опазване на паметта на приятеля на страната ви граф Игнатиев" - каза по време на церемонията извънредният и пълномощен посланик на Руската федерация в Република България - Н. Пр. Анатолий Макаров. Молебен пред паметника в градинката зад театъра отслужи Варненският и Великопреславски митрополит Йоан. Венци и цветя положиха кметът Иван Портних, областният управител Стоян Пасев, Варненска и Великопреславска митрополия, почетният консул на Република Индонезия, Областна дирекция на МВР, Апелативния и Окръжен съд, районните кметове, Съюза на ветераните от войните, Съюза на офицерите от запаса и резерва, десетки организации и признателни граждани. Специално за честването от София дойде българското подразделение на руските рокери "Нощните вълци". Тържественото честване се организира от Община Варна, съвместно с Генералното консулство на Руската федерация във Варна. Гранитният постамент има надписи върху четирите си страни и бронзов бюст на граф Игнатиев. На лицевата страна в основата на бюста е поставен фамилният герб на Игнатиеви. Паметникът е изграден в чест и в памет на голямата любов на граф Игнатиев към българите. Тази привързаност и вяра в освобождението му е проявена на два пъти - веднъж след април 1878 г. и втори път, когато подготвил и подписал Сан Стефанския мирен договор. След Априлското въстание, докато светът потресен мълчал, граф Игнатиев, който по онова време е извънреден и пълномощен посланик на Русия в Цариград, подготвя доклад и го прочита пред посланиците на Великите сили в Цариград, настоявайки за официална среща на високо равнище. Личните му срещи с представители на европейските правителства успяват да осигурят на 19 март 1877 г. присъствието на Великите сили във Форин офис в Лондон. Това важно постижение на граф Игнатиев е последвано от още по-важния Лондонски протокол, който развързва ръцете на Русия по отношение на Турция. Тя не приема условията на протокола. В резултат на тези събития на 12 април 1877 г. император Александър ІІ подписва в Кишинев манифест и обявява война на Турция. Тази война влиза в историята под името Освободителна и завършва с освобождаването на България. Тогава именно император Александър ІІ изпраща граф Игнатиев да очертае нова България в границите от Варна до Охрид и от Дунав до Бяло море и да я отнесе в Сан Стефано - предградие на Цариград. Там граф Игнатиев прилага своя проект към мирния договор и дава съгласие преговорите да започнат. В късния следобед на 3 март 1878 г. те приключват и граф Игнатиев съобщава на главнокомандващия княз Николай: "Имам чест да поздравя Ваше височество с подписването на мира." Съобщавайки вестта за края на Освободителната война, граф Игнатиев става част от най-красивата страница на българската история. Той отказва да участва в Берлинския конгрес, където българските земи са разделени и присъединени към съседни страни. |

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!


тел.: 0888 53 26 24
novini@varna24.bg