"Престъпно дълго време се задържаха читави казаните за смет, т.н. "бобри" от поцинкована дебела ламарина. В нашия град е традиция тротоарните плочки да изкарат едва една зима, като напролет се ронят като слънчогледова пита, а асфалта да се изкърти от първия порой, или да цъфнат по него многобройни дупки, като на качествено швейцарско сирене. 

Дойде ред и на едносезонните, всъщност едноседмични контейнери за смет с надписи "Зелени отпадъци". Аслъ, стават на отпадъци, след едва едноседмична употреба. Като се знае, как ги блъскат братчедите роми от сметопочистващите фирми, могат да станат и еднодневки. И това е само началото. 3 счупени контейнера само около бл. 22 на ул. "Евлоги Георгиев". А колко са днес и за целия град? Но, всичко е добре пресметнато. Тайна е само, дали се дели "фифти.- фифти", или по друга формула. 

Апропо, за разлика от нашите асфалтирани, или покрити с плочки алеи на парковете, в Булонския лис, Люксембургската градина, парковете на Версай и Лувъра освен насипан ситен речен пясък и баластра по алеите, друго няма. Ако някой архитект и паркостроител направи както нашите, обществото ще го накара публично да изяде дипломата си. Също и в Лондон и останалите английски градове тротоарите са асфалтирани и няма такова чудо като ежегодна смяна на плочки. Горките европейци, колко са бедни. Едни общинари не могат да изхранят..."