Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Хиляди минават всеки ден край него, но малцина знаят за неговото съществуване. Той е скрит от погледите, изоставен в изоставеното, рушащо се поделение на Строителни войски край магазин "Алати“ във варненския район "Владислав Варненчик“.

Днес в рубриката на Varna24.bg – "Варненски потайности“, ще ви покажем и разкажем за един забравен монумент.

През 1990 година в двора на поделението е издигнат паметник на война строител. Идеята се ражда спонтанно. За автори на проекта са привлечени скулпторите Иван Ковачев и Стойчо Никифоров, а проектът за околното пространство е разработил арх. Георги Саваков.

И тогава, както и сега е имало спорове за вариантите на скулптурната фигура – от майка България или на прабългарски войн. След бурни дебати е приет третият проект за статуя, изобразяващ войн строител в цял ръст.

Момчетата старателно се вглеждали в чертежите и гипсовите макети. Едно от войничетата се възпротивило: Че какъв е този войник, дето е без колан на кръста?  

След откриването на монумента, той станал любим фон за снимки през неделния ден за свиждане.

Историята сочи, че преди повече от 105 години - на 14 юни 1920 г., е създадена Трудова повинност – държавна строителна организация, изцяло изградена на военни начала. Под различни наименования – Трудова повинност, трудови войски и Строителни войски тя съществува осемдесет години в условията на три обществено-икономически и политически системи.

Трудова повинност възниква в резултат на историческа необходимост, свързана пряко със злополучния за нашата държава край на Първата световна война и последвалото жестоко наказание на страната ни с Ньойския мирен договор от 27 ноември 1919 г. Още преди тази дата става ясно, че България ще бъде лишена от редовна наборна армия, което на практика е осъществено с военните клаузи на договора. Времето до отпадането на техните постановления с подписването на 31 юли 1938 г. на Солунското споразумение, е известно в българската военна история като доброволчески период. Той обаче има и едно друго название – скрит период от съществуването на българската армия. Стремежът на държавното и военно ръководство тогава е в максимална степен, според условията, и скрито да бъдат запазени и съхранени в предишния си вид въоръжените сили на страната. Правителството на Александър Стамболийски предприема изключително успешен ход – замяна на традиционната наборна военна повинност с трудова. За външния свят е създадена цивилна структура в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Скритата същност на Трудовата повинност излиза наяве през м. януари 1935 г., когато е преименувана на Трудови войски и подчинена на Министерството на войната.

Поделението, в което се намира паметника, е изградило през годините следните обекти във Варна: Водопровод Китка – Варна, панорамен път "Аспарухово“ – "Галата“, панорамен път Виница – Аладжа манастир, панорамен път: Кранево – Албена – Балчик, сградният комплекс на бившия Радио-завод и др.

Дано се запази паметникът в изоставеното поделение във "Владиславово“. Историята сочи, че той не е първия на тази тема във Варна, но към момента е последния. Първият е Паметникът на трудовака, който се е намирал в югоизточната част на местността Карантината, в основата на ската под пътя за кв. "Галата“. Той е изграден през 1933 г. Проектирането на паметника възложили на варненския скулптор Кирил Георгиев, същият който две години след това ще направи бюста на Аспарух за тържествения подход на Аспаруховия вал.

Самият паметник е направен в памет на двама трудоваци, загинали недалеч от там. Нещастието станало на 5 октомври 1932 г. след срутване на голяма земна маса по време на изкопни работи. Той е демонтиран през 1963 година.

Припомнете си ТУК "Варненска потайност" от предния път.