Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Анализи
Варна
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Общество
Бизнес
Криминални
Институции
Други
Читателски
Варненската адвокатска колегия навърши 130 години
Автор: Пламена Николова 09:35 / 23.11.2020Коментари (0)1721
©
Калина Милославова, настоящ председател на Адвокатска колегия-Варна
Варненската адвокатска колегия навършва 130 години през 2020-та, а варненски юристи са първите от съсловието, избрани в Учредителното Народно събрание и Първото Велико Народно събрание от 1879 година. Това съобщават от колегията по повод 22 ноември – Ден на българската адвокатура.

"Първите адвокати, които са завършили юридическо образование и са вписани във Варненски окръжен съд и във Варненския адвокатски съвет са Александър Дякович и Константин Иванов Ксантов.

В периода 1890–1891 година броят на адвокатите във Варненския окръжен съд е бил 16, с което е оформена адвокатска колегия, надхвърляща изискуемия минимум от седем зачислени адвоката от Окръжен съд, съгласно чл. 38 и 40 от Закона за адвокатите. Дългогодишен Председател на Варненския адвокатски съвет е Михаил Паничерски", посочва Калина Милославова, настоящ председател на Адвокатска колегия-Варна.

На 12 ноември 1925 година е проведено Извънредно общо събрание на Варненската адвокатска колегия, на което е избран и първия Адвокатски съвет с председател Венедикт Попов. На 14–15 май 2004 година в град Варна се провежда Национална работна конференция на Висш адвокатски съвет с участието на председателите на адвокатските колегии и секретарите от страната. На тази конференция е взето решение да се обяви 22 ноември за Ден на българската адвокатура /това е денят на приемане на първия закон за адвокатурата/.

"От името на всички членове на Адвокатски съвет-Варна и лично от свое име желая на колегите да са здрави, независими, отстояващи правата и законните интереси на клиентите си! Нека са принципни, добросъвестни и достойни, като с поведението си издигат авторитета на адвокатската професия, защото преди всичко тя е обществена дейност и призвание!", посочва Милославова.

Историческа справка:

След Съединението на Княжество България с Източна Румелия един от първите закони, който се приемат е този за адвокатите, гласуван от Петото обикновено народно събрание, обнародван в "Държавен вестник" бр. 140 от 24 декември 1888 година. Това е първият закон, регламентиращ адвокатската професия в България. Година по - късно е публикуван и първия официален списък на поверениците-адвокати, вписани към Варненски окръжен съд и помощник-адвокатите, вписани към мировите съдилища.

Първите адвокати, които са завършили юридическо образование и са вписани във Варненски окръжен съд и във Варненския адвокатски съвет са Александър Дякович и Константин Иванов Ксантов.

В периода 1890 – 1891 година броят на адвокатите във Варненския окръжен съд е бил 16, с което е оформена адвокатска колегия, надхвърляща изискуемия минимум от седем зачислени адвоката от Окръжен съд, съгласно чл. 38 и 40 от Закона за адвокатите.

Дългогодишен Председател на Варненския адвокатски съвет е Михаил Паничерски.

През 1899 година, десет години след влизане в сила на Закона за адвокатите, Варненската адвокатура има в състава си двадесет и шест души адвокати, от които двама работят в град Добрич, двама в Провадия и останалите двадесет и двама в град Варна.

Под ръководството на председателя Никола Кънев на 4 март 1899 година Адвокатският съвет се занимава с актуалния по това време /но и към днешна дата/ въпрос: "МИСИТЛИКА" – посредничество, което осъществяват определени лица за привличане на клиенти.

Варненският адвокатски съвет се занимава с този въпрос цели десет години по-рано от Софийския адвокатски съвет.

Варненски юристи са първите от съсловието, избрани в Учредителното Народно събрание и Първото Велико Народно събрание от 1879 година.

На 1 юли 1925 година Народното събрание приема новия Закон за адвокатите.

Законът предвижда и създаването на Висш адвокатски съвет, който да решава въпросите на адвокатските колегии в страната и да контролира адвокатските съвети по съществуващите съдебни окръзи.

В изпълнение на Закона за адвокатите на 12 ноември 1925 година е проведено Извънредно общо събрание на Варненската адвокатска колегия, на което е избран и първия Адвокатски съвет с председател Венедикт Попов.

В следващите години са приети Законът за адвокатите от 16 октомври 1947 година; Указ за адвокатурата от 3 юни 1952 година;

На 10 и 17 юни 1990 година се провеждат избори за Велико народно събрание. Сред избраните депутати са варненските адвокати Владислав Даскалов, Петър Обретенов и Атанас Михайлов.

Началото на промените в законотворчеството е поставено с приемането на новата Конституция на Република България. Варненските депутати-юристи вземат дейно участие в нейното изработване. Работната група е ръководена от проф. Любен Корнезов, а в нея участва адв. Петър Обретенов.

С чл. 134 ал. 1 от Конституцията Адвокатурата е провъзгласена като "свободна, независима, самоуправляваща се институция, подпомагаща гражданите и юридическите лица при защита на техните права и законни интереси"

Приет е и Закон за адвокатурата от Великото народно събрание на 12 септември 1991 година, обнародван в бр. 80 на "Държавен вестник" от 27 септември 1991 година.

През 2002 година Висш адвокатски съвет активно работи по проект за нов Закон за адвокатурата. На 15 април 2002 година законопроектът е завършен и на 20 декември 2002 година, подписан от адвокатите–депутати Борислав Ралчев, Йордан Соколов, Младен Червеняков и Четин Казак, е внесен в парламента.

На 10 юни 2004 година е приет новия Закон за адвокатурата, действащ и към настоящия момент.

В навечерието на 22 ноември – Ден на адвокатурата, следва да се изрази уважение и благодарност към всички председатели на Адвокатска колегия - Варна, членове на Адвокатски съвет, Контролен съвет и Дисциплинарен съд.

Председатели на Варненски адвокатски съвет:

1891 г. – 1892 г. – Михаил Паничерски

1893 г. – 1898 г. – Кръстю Мирски

1899 г. – Никола Кънев

Април 1904 г. – Венедикт Попов

1921 г. –1926 г. Венедикт Попов

28 декември 1926 г. – Димитър Ралчов

29 януари 1927 г. – Д-р Тодор Стоянов

29 септември 1927 г. – Георги Даскалов

16 декември 1928 г. – Васил Чобанов

28 декември 1928 г. – Георги Даскалов

28 декември 1929 г. – Васил Чобанов

16 януари 1937 г. – Захари Д. Христов

2 януари 1939 г. – Александър Иванов

2 януари 1943 г. – Христо Мирски

6 януари 1944 г. – Никола Мирски

28 декември 1944 г. – Гено Гутев

28 декември 1945 г. – Христо Мирски

1948 г. – Никола Котаров, Иван Петров, Сава Савов

1949 г. – Йосиф Суружон

22 ноември 1952 г. – Панайот Куцаров

12 януари 1958 г. – Стефан Бургуджиев

8 декември 1961 г. – Рангел Димитров

22 януари 1983 г. – Димитър Славов

Март 1991 г. – Иван Йорданов

Февруари 1996 година – Божидар Христов

18 февруари 1998 година – Борислав Ралчев

Март 2002 година – Йордан Митков

Февруари 2007 – Димитър Петров

Февруари 2013 г. – Юлиян Георгиев









Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
ТВ и шоу сезон 2023/2024 г.
Бум на коклюш в България
Зърнената сделка
Парламентарни избори 2024
Задържаха журналиста Димитър Стоянов
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Варна и региона.
e-mail:
Анкета
Как се справя Община Варна с овладяването на последиците от проливните дъждове?
Много добре
Добре, но можеше и по-добре
Не се справи
Пълна трагедия

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0888 53 26 24

novini@varna24.bg

За реклама:

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Статистика: