Причините за детската агресия могат да се търсят на първо място в индивидуалното развитие на човека, в начина, по който минава през различни кризи, и как близките ги приемат. Важно е какви са отношенията в семейството и по какъв начин се общува в него. От друга страна са институциите и всички онези места, в които живеем, обясни Стоянова.
"Оказва се, че ние сме толерантни към тормоз в различни ситуации. Затова се наложи в Закона за закрила на детето да бъде утвърдено правилото, че когато има насилие сред децата, ние задължително трябва да предупреждаваме, независимо от това в какво качество сме. Това показва, че нашите регулаторни механизми, които задържат агресивните импулси, не работят. Когато няма и наказуемост, нещата съвсем естествено ескалират. Това не е проблем на нашето общество, а на живота, на евроатлантическата ситуация, в която живеем", смята психологът.
Децата невинаги помнят какви съвети им се дават, но те наблюдават и виждат какво правят възрастните. И е съвсем естествено да правят същото. Затова примерът е изключително важен. Освен това, в последните години особено се набляга на въпроса, че младите хора трябва да са успяващи и то често за сметка на някой друг. Днес ние започваме да свикваме с жестокостта и агресията. Това означава, че приемаме насилието и сме толерантни към него, то става част от живота ни, обясни специалистът.
Заради глобализацията на контактите, моделът и методите на тормоза в наши дни са много по-различни и рафинирани. Човек трябва да е въоръжен с вяра, издържливост и воля да го спре. Децата трябва да се възпитават в умение да контролират волята си без да се налагат над другите, да решават конфликти, да овладяват емоциите си, съветва Цвета Стоянова.