За тези, които ги посещават редовно, влошаването на състоянието на тези брегозащитни съоръжения е очевидно. Явно обаче властта обръща око към буните само на Йордановден, когато владиката хвърля кръста в морето от първата от тях. Не може да има друго обяснение за пълното бездействие по очевидната нужда от ремонт и укрепване, особено в навечерието на следващата бурна зима.
Варненските буни са подкопани и с прояден бетон, от който стърчат криви ръждиви арматури. Осветлението по тях вече не съществува и едва ли може да бъде пуснато, ако не се положат наново кабелите за него, които на повечето места вече липсват. Но пък затова е нужно поставянето на нови тръби, по които да минат жиците, тъй като старите са потрошени, след като разпадането на бетона ги е оголило.
Бетонните плочи на втора и трета буна висят почти във въздуха, тъй като основата им е почти изцяло отнесена от вълните и вятъра. Почти ли? Всъщност не, на втора буна спокойно можеш да клекнеш от едната страна на буната и да видиш отсрещната, като под бетонната й настилка се е получило нещо като проход. Колко точно остава на тази плоча да стои на мястото си без основа, не е ясно за неспециалистите, но очевидно няма да е много. Така че още в рамките на тази зима варненските буни могат да се окажат на парчета, дори и без някое митично цунами, за което все се спори дали е възможно или не в Черно море. Тук не ни трябва такова, управленската безотговорност го замества напълно.
Кога трета буна стана безопасна?
След морските бури през февруари трета буна се оказа най-засегната или поне пораженията по нея бяха най-видими. Заради това, че една от бетонните плочи беше разбита от вълните, бреговото съоръжение беше обявено за опасно и достъпът до него беше ограничен с ограда и предупредителни знаци и табели. Първоначално забраната за достъп беше дори не само за автомобили, а и за пешеходци. Слагането на оградата беше съвместно действие на общината и областната администрация, широко разгласено в медиите.
Никой обаче не разгласи кога точно буната, по която не е пипнато нищо, откакто беше разбита от вълните, е станала безопасна. А че това е така, можем да съдим от това, че преградата към нея е махната, а достъпът и на хора, и на автомобили си е възстановен напълно. Всъщност самите ограждания още са там, само че захвърлени демонстративно върху насипа на буната. Очевидно няма кой да ги възстанови, макар че съоръжението е точно толкова опасно, колкото и преди.
Държавата не дава пет пари
До момента не е известно Варна да е получила и лев за възстановяването на буните от републиканския бюджет, въпреки видимото и с просто око влошаване на състоянието им. Нещо повече, такъв вариант за набавяне на средства изглежда изобщо не се предвижда. От Министерството на регионалното развитие от предната зима до сега се лансират общо взето два възможни варианта на финансиране - с европроекти или с пари, вложени от концесионер. И двата изглеждат чисто теоретични, тъй като буните не са част от концесията на крайбрежната зона, а дали изобщо има вариант ЕС да ремонтира брегоукрепването ни, си остава доста съмнително. Нещата обаче не спират дотук. Каква е стойността на щетите, колко реално са парите, които трябват дори само за аварийния ремонт на буните - остава неизвестно. Предишният областен управител на Варна Данчо Симеонов неведнъж беше питан по този въпрос, но така и "не изплю камъчето", за да съобщи конкретни числа. Дали новият областен управител Коста Базитов и неговият заместник вицеадмирал Пламен Манушев ще продължат играта на мълчанка относно бъдещето на буните, ще бъде тест за способността им да решават проблемите от тяхната компетенция.
Източник: в. Народно дело