Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Манастир "Св. св. Константин и Елена“ е единственият действащ във Варна. Днес той е "герой“ в рубриката на Varna24.bg – "Преди и сега“. Намира се в едноименния курорт, като се предполага, че чудотворният извор – аязмото, днес под самия свети престол в олтара на манастирския храм, е станал причина за възникване на светата обител.

Едно от преданията разказва, че някъде през XVI век в тази местност се появяват монаси-отшелници. През една нощ страховита морска буря изхвърля на брега телата на корабокрушенци. Един от тях, все още жив, носи чудотворна икона на светителите Константин и Елена, която е взел от Константинопол (Цариград), за да я отнесе в Киево-Печерската лавра. Оцелелият пътешественик връчил иконата на дошлите на брега монаси със заръката да построят храм и манастир. Новата обител била наречена с името на покровителите си – "Св. св. Константин и Елена“.

На една стара икона от XVIII век, изчезнала около 1950 г., е имало трудно четлив надпис на гръцки език: "Лето Господне 1717. Поради големия страх на християните в Константинопол...“.

Този Божи дом е възроден с труда на двама родолюбиви българи – братята Агапий и Теодосий Казанджиеви от Велико Търново. Те пристигат тук през 1832 г. и се залавят с лични средства и с труда на добри християни да реконструират двата манастира – "Св. св. Константин и Елена“ и "Св. Димитър“ по на юг, като скоро ги обновяват с нови сгради. Засаждат овощни и зеленчукови градини, лозя и ниви. Агапий става игумен на първия манастир, а Теодосий – на втория. За общо 34 години, до смъртта им в 1866 г. и в 1867 г., те многократно увеличават имотите на манастирите.

В началото на XX век в местността започват промени. В 1901 г. тук е открито Винарско училище, а през 1905 г. под егидата на царица Елеонора – санаториум за деца.

През 1908 г. варненската община официално открива първия морски курорт в България с името "Св. св. Константин и Елена“.

В началото на XX век "Св. Св. Константин и Елена“ все още представлява тихо почивно летовище с гъсти гори, много лозя и градини. Но за съжаление вече е сложено началото на превръщането на едно уединено място за молитва и духовен покой в светско средище за забавление. Шумът, ресторантската музика и безгрижният смях на летовниците все повече ще доминира над звъна на камбаните и литургичното пение – особено след 1957 г., когато новата власт построява още дузина хотели и ресторанти и реконструира изцяло курорта с новото име "Дружба“.

През 1992 г. курортът възвръща старото си име – "Св. Св. Константин и Елена“. Седем години по-късно светата обител отново получава статута си на манастир.

Припомнете си "Преди и сега“ от предния път ТУК.