Помните ли лъчезарния инвалид Светльо от Варна, за който Varna24.bg ви разказа през август миналата година? След публикацията, много хора подадоха ръка на младия мъж, който живее в барака с размери на голяма кучешка колиба на ул. "Роза" в Цветния квартал.
Добри хора му помогнаха с пари, продукти, доставиха му диспенсър за вода, поставиха му химическа тоалетна, получи и нова инвалидна количка, която стои отвън, защото в бараката не може да се побере.
Големият проблем на 30-годишния мъж в инвалидна количка обаче остана. Сиракът, израснал по социалните домове, живее, при изключително мизерни условия в бараката, която успял да купи на изплащане преди години. Тя обаче се разпада. Покривът е потрошен, подът пропаднал преди дни, няма прозорци, а баня му предоставят веднъж или два пъти месечно добри хора, живеещи наблизо.
8 години Светльо плаща промишлен ток, тъй като бараката е със статут на търговски обет. Едва след като в медиите се дава гласност, служители на Енергото се смиляват и на добра воля решават проблема. Условията на живот обаче за младия мъж са ужасяващи. Бараката му е толкова тясна, че той дори не може да опъне краката си, когато спи. А иначе, макар и в инвалидна количка, той не се предава. Продава дребни бижута на близкия пазар, води активен социален живот, ходи в близкия училищен двор, за да се грижи сам за рехабилитацията си и има сериозен напредък. Младият мъж се радва на обичта на хората наоколо, а сред помощниците му са няколко деца с добри сърца, които идват всеки ден, за да му помогнат в почистването на бараката.
Ето какво сподели Светльо пред репортер на Varna24.bg:
"Искам да благодаря на всички хора, които ми подадоха ръка. Мечтата ми е да си имам едно скромно жилище, защото бараката се разпада и ми вали вътре през зимата и в дъжда. Децата, които идват да ми помогнат видяха, че се боря сам и пожелаха да ми помагат. Тези деца ме обичат като баща и аз ги обичам като мои деца. Благодарение на тях се чувствам по-спокоен, по-усмихнат и по-щастлив. От Община Варна също ми помогнаха, обслужва ме социален патронаж. Оттам ми предложиха да ме настанят в Дом "Гергана", но аз отказах, защото имам нужда да живея сред хората тук, да се чувствам пълноценен и да водя социален живот. Расъл съм по домове, имам лоши спомени, страдала съм много, останало ми е черно петно оттам, не искам да се връщам в дом отново, а и аз съм млад човек, не мога да живея в такава среда. Вадя си хляба с труд и така смятам да е и занапред. Най-голямата ми мечта обаче е да имам своя стаичка, с нормални условия на живот, с баня и тоалетна, а бараката да си я направя мое магазинче. Ако това се случи ще бъда най-щастливия човек на света", сподели Светльо.
Какво още каза младият мъж вижте във видеото!
При желание за помощ можете да се обърнете към Даниела Иванова на тел. 0889 681 227