Статистиката показва, че едва 2,5 на сто от анкетираните са посочили, че са продължили обучението си в университета. Над 50% от обучението за възрастни се формират от курсове за шофьорска книжка, фризьорство, сервиране и ресторантьорство. Едва 6 на сто от нашенците са жертвали свободното си време за уроци по чужди езици. Близо всеки десети е посочил, че повишава грамотността в сферата на информатиката с компютърни програми и приложения.
"Прави впечатление, че преобладава неформалното образование за сметка на придобиването на квалификация в университетите. През следващите години висшите училища трябва да разчитат на по-възрастните хора, защото потокът от студенти ще намалее", обясни Стоян Баев. Според него и работодателите по-активно трябва да се включат в предлагането на квалификация за служителите си.
Междувременно председателят на изпълнителната агенция по образованието в Брюксел Хелене Бари съобщи, че според европейските изисквания 15% от българите трябва да се включат в специализирани програми за учене през целия живот до 2020 година. Зам.-министърът на образованието Петя Евтимова подчерта, че 15 млн. лв. ще се инвестират в програми за ограмотяване на възрастни още през следващата година по оперативната програма "Развитие на човешките ресурси".
Източник: в. "Монитор"