В много от случаите става въпрос за умишлено отчуждаване на детето от единия родител, което се счита за емоционален тормоз над малчугана. 

В три от тези случаи отчуждаването на детето било съчетано със сигнал за сексуално насилие на другия родител и поради тази причина детето било държано в изолация. 

Твърди се, че детето е малтретирано сексуално, но докато това не се докаже в съдебен процес, малкото човече е подложено на куп манипулации и разпити, които го травмират. Отделно от това му се втълпява постоянно, че е било обект на подобни действия и то изживява този факт допълнително. Често децата не могат да различат дали това се е случило в действителност, или не. Докато не се докаже вината на единия родител ние се опитваме да подпомогнем връзката между детето и родителя. Затова ако има някакво притеснения предлагаме срещите да стават при нас, за да гарантираме сигурността на детето", каза Ана Конукова.

Според нея именно подобни случаи са показателни за психическото насилие над децата. 

Тя сподели, че рядко получават сигнали от деца, най-често близки, съседи или приятели на семейството търсят помощ. Имало случаи, при които вече пораснали тинейджъри се обаждат, за да разкажат какво са преживели в детството си. Често става въпрос за сексуално блудство, но докато е било малко, детето се е срамувало и е премълчало това.

Често в Отдела за закрила на детето се подават сигнали за момичета, които проституират и са отвлечени от по-зрели мъже, които ги заставят насилствено да правят това. В момента вследствие на такива сигнали има три тинейджърки, настанени в Кризисен център. 

"Това е доста трудна група за работа, тъй като не винаги тези момичета са насилствено заставяни да проституират. Те може да го правят по своя воля или да са влюбени в насилника. Тогава се налага да ги пазим от самите тях, но ние насила не можем да държим никого и става трудно", сподели още г-жа Конукова. 

Според нея трудна група за работа са и децата, които не са израстнали в пълно семейство. Такива са случаите, когато единият или двамата родители отсъстват, работят в чужбина или са загинали. Децата най-често са оставени на грижите на възрастни хора, баба и дядо или близки и роднини. Те в този случай се бунтуват и страдат.