Имаше татко, който беше помъкнал цялото чекмедже от работилницата си с 15 видa ножовки, белачки и инструментариум. От сръчните му ръце в края на краищата оживяха двойка пингвини от патладжан, иглу от карфиол и жаба от не-помня-вече-какво. Директорът Николинка Славчева обясни на децата, че само след като си отидат у дома, прекрасните животни и човечета от зеленчуци и плодове ще оживеят и ще си спретнат весел карнавал. На мен обаче обясни, че проявата е традиционна и датира от доста отдавна. Детското заведение ще чества цели 70 години скоро - през 2018. Открита е на 1 февруари 1948 година. Нормално. Все пак централната и сграда е в идеалния център на Варна. Филиалът и на ул."Капитан Райчо" е най-малкото и "дете" - заработва преди 3 години - на 18 март 2013 г.
Докато снимах обаче чевръстите ръце на родители и светналите погледи на щастливите деца, както и парченцата плодове и зеленчуци, които се превръщаха в човечета и животни, всъщност успях да видя доста повече. Видях за пореден път апостолския труд на тези дами, които по цял ден са с три дузини деца. Двете учителки и "леля Таня", както ласкаво децата наричат помощник-възпитателката Татяна Иванова не спираха да гушкат, да потупват, да успокояват, да обгрижват, да дават усещане за сигурност у малчуганите. Имаше, разбира се деца, чиито родители са на работа и не са успели да дойдат. В моменти като този, тези три дами се налагаше да бъдат заместник-мама. Да избършат носле, да попият сълзи, да прегърнат, да дарят топлина. Замислих се още веднъж за недостойно заплатения труд на учителите и помощния персонал, за организацията на българските детски заведения и броя деца в една група.
И си дадох сметка, че са малко хората, способни да издържат на подобно напрежение, стрес, шум, родителски капризи и дупки във въпитанието на толкова много и различни деца, събрани на едно място. За тях подготвих пъстротата на този зеленчуков есенен празник в няколко кадри, вместо букет с откъснати цветя, които така или иначе всеки ще им донесе на 15 септември. Всеки може да каже "благодаря" в края на поредния уморителен ден. Но едва ли една думичка може да бъде отплата за огромного количество труд, който само те си знаят колко струва. Здрава гърбина, достатъчна доза фантазия и освободеност пожелавам и на тях, и на всички български учители, директори, помощен и медицински персонал. Ще им трябват точно в този ред. Здраве - ясно защо. Фантазия - за да скъсаме завинаги със закостенелите схващания на отминали времена. И свобода - защото децата ни сутрин не влизат в казармата, а идват светли и свободни като птици. За да си ги приберем вечер именно толкова свободни.
Източник: Черно море