© Народно дело

"Когато дворът е сух, тогава пък се вдига адски прахоляк, който противоречи на всякакви норми. Имаме една съседка, чийто съпруг е с инсулт и може да се придвижва само с инвалидна количка. Жената всеки ден го извежда навън, за да може да излиза по малко, да общува с комшиите, но това, което в действителност се случва, е, че минава с количката през огромния прахоляк, напълват им се и на двамата очите и гърлата с пясък, и в крайна сметка вместо за здраве, не знам за какво точно служи иначе терапевтичната разходка", саркастично разказва неволите Георгиева.

Разбира се, хората през годините не са се надявали някой току да дойде да им оправи проблема, напротив. "Много хора си купиха апартаменти в районна именно заради Ботевата градинка и удобствата, които им предлага районът. Това е предпочитано място за живеене от млади семейства с малки деца", разказват хората. Ето защо не един и двама са подавали жалби до община Варна, откъдето обаче отговорите остават само на думи. Едно от исканията към общината е било жителите на района да си съберат пари и за своя сметка да асфалтират така наречения двор. Обаче получават отказ, който макар да отговаря на буквата на закона, противоречи на всякаква здрава логика. "Все пак центърът на града не може да изглежда по подобен начин!", възмущават се хората.

Не само калта и прахоляците тревожат живеещите в района. Една от природозащитничките в блока е спастрила няколко къщурки, в които е настанила уличните котки. Всеки ден тя се грижи за тях, храни ги, което е мило, но косвено съдейства за увеличаване на броя им, оплакват се майките на малки деца. И като прибавим увеличаващия се брой бездомни хора, които се заселват по близките пейки, както и клошарите, които ежедневно разпиляват отпадъците от близките контейнери, всъщност районът около Ботевата градинка отдавна е загубил чара и привлекателността си за младите семейства.