"За първи път тук откриваме злато,иначе находките са стотици", каза професорът.

В случая става въпрос за красива висулка с тегло около 2 грама и се предполага, че златото е 23-24 карата. Селището тук датира от 4300 г.пр.Хр, но златото може да е по-старо с 200-300 години, смята той. Украшението може да е носила жена, но може и мъж, като белег за висок социален статус в праисторическия солодобивен и градски център.Златната висулка е също такова постижение на ювелирното изкуство, каквито са съкровищата от най-старото обработено злато от Варненския халколитен некропол. Това още веднъж потвърждава научната теза на проф. Васил Николов, че става въпрос за едно комплексно праисторическо общество, възникнало край Варненското езеро на базата на специализираното производство на сол, предназначено за далечни пазари, с които се е развила търговията. Отначало солта е играла ролята на разменна монета и пари, а след това и златото. За това се смята, че Провадия-Солницата е била и първият и най-стар монетен двор на Европа.

През този сезон са открити много върхове на стрели покрай каменните стени на Цитаделата, украшения от кост, както и съвършено запазен костен идол, който след цялостното му проучване може да стане емблема на град Провадия. Находките ще бъдат изложени в музея. През седмицата започва зазимяване на археологическия обект. Тази година от МК за разкопките в Провадия-Солницата са отпуснали само 14 000 лева. Нямаше да ги подновя, ако не беше подкрепата на предприятието "Провад сол", на чиято територия е селището, признава откровено проф.Николов.