 © |  |
Варненецът Васил Попов и неговата чаровна половинка Ралица Делчева приключиха през тази година околосветското си пътешествие. В продължение на 31 месеца те преминаха над 30 000 морски мили със своята яхта “Магнолия”. Заради това им постижение фондация “Кор Кароли” им присъди годишната награда “Златен Глобус”. Тя се дава в чест на кап. Георги Георгиев, който направи околосветско пътешествие в рамките на една година с яхтата си “Кор Кароли”.
Васко е на 35 години и работи като асистент-преподавател по компютърни системи и технологии във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. Увлечението му към водните спортове е от юношеска възраст като на 14 години се качва на сърф. Малко по-късно – през 1996 г., поглежда и към по-големи съдове, ходейки често с баща си с рибарски лодки в морето. Ралица пък е на 26 години и е родом от Смолян. Тя идва в морската столица през 2001 г.
Любопитното е, че „Магнолия“ е самоделка. След като получават проекта, в продължение на шест години Васко, баща му – инж. Иван Попов, и приятели построяват яхтата на семейната вила. Тя е с дължина 11 м, ширината й е 3,90, а максималната скорост, която развива, е 8 морски възла. Изграждането й е струвало около 50 000 евро, без да се брои трудът на ентусиастите. “Когато взех проекта, с мой приятел корабен инженер преизчислихме всичко от край до край, за да е ОК. Аз съм сигурен в едно нещо, когато всичко мине през ръцете ми“, споделя Васил.
Той и © | |
Ралица изпробвали новопостроения морски съд с круизчета до Балчик и Царево, за да се решат през 2005 г. да изпълнят детската си мечта – пътешествие около света. „Желание да притежавам яхта и да плавам имам от много малък. Постепенно, когато започнах да планирам купуване или строеж на лодка, се избистри и идеята за околосветско плаване. В края на 2005 г. тръгнахме от Варна, през Турция към Канарските острови“, спомня си началото Васил Попов.
За 31 месеца те преминават през Барбадос, Флорида, Коста Рика, Нова Зеландия, Нова Каледония, Кристмас айслънд, Тайланд, Джибути, Родос и много други места, за да акостират през юни 2009 г. отново в морската столица на България. В началото в екипажа са още четирима души. След Нова Зеландия обаче остават само Васил и Ралица. „Общо взето най-трудните моменти си ги преодоляхме сами“, откровени са мореплавателите.
Не броят през колко държави са минали, въпреки че откакто са се върнали, това е най-често задаваният към тях въпрос. Не взели растения или домашни любимци на борда, тъй като това създава проблеми в някои държави и излишни неприятности по време на плаване.
По различните места на света на Васил Попов и Ралица Делчева им се налагало да ремонтират неведнъж съоръжението. Най-дългото спиране е в Кий Уест – 9 месеца, в Нова Зеландия пък са на док в продължение на половин година. „Търсихме места, на които можем сами да си извършим ремонта, без помощ от „специалисти”. Така спестихме и пари. През всичкото това време сме пребоядисвали лодката, сменили сме трансмисията, карданния вал, опорните лагери, охладителната система на двигателя, цялата ел инсталация и много други неща. Като цяло обаче „Магнолия“ издържа на натоварванията и се представи отлично“, признава Попов.
Искат да отидат до Антарктида
С пътуването около света мечтите на младите мореплаватели не свършват. Васко и Ралица признават, че искат още много да пътуват, но им трябват време и средства. „Естествено, желаем да посетим още много точки на планетата. Пред © | |
почитанията ни са свързани с тропиците, Антарктида и Южна Америка. Не знаем кога ще настъпи моментът. Зависи от средствата и времето, с което ще разполагаме. Защото едно такова ново пътуване си е сериозен ангажимент“, категорична е младата двойка.
Приятели го навили да кандидатства за глобуса
Въпреки сериозното ветроходно постижение Васил Попов не е мислел да се кандидатира за наградата на фондация „Кор Кароли“ - „Златен глобус“. След дълго настояване от страна на неговите приятели той все пак се е съгласил и е подготвил документите. “Всички ни питаха кога ще кандидатствате. Моето мнение е, че „Златният глобус“ трябва да се връчва за спортни постижения, за дълги и добре проведени плавания. Не съм съгласен с това да се отличават т.нар. деливърита. Защото те са като един вид работа – наемат те срещу добър финансов стимул да докараш някаква яхта от едно пристанище в друго“, споделя Попов.
Той се надява, че по някакъв начин наградата ще подпомогне финансово бъдещите му планове, като привлече вниманието на спонсори.
Разминали се със среща с крокодили
Пътуването не е минало без екстремни преживявания. За късмет двамата ветроходци са се разминали от пагубна среща с крокодили. На път от Вануату през Торес Стрейт Васко и Ралица пуснали котва пред остров Търсдей. 25-килограмовото желязо с 60-метрова верига обаче не успява да задържи ветроходния съд. Вторият опит също е неуспешен, а на третият път някак се хваща. Заради течението, което е 4-5 възла, и постоянният вятър от 25 възла, двамата решили, че трябва да се слезе и да се провери как е заровена котвата. „Около 30 минути се чудехме кой от нас да сложи оборудването и да се гмурне под водата. В този момент дойде бреговата охрана, за да оформим документите. На тръгване местните униформени ни предупредиха да не влизаме по никаква причина във водата, тъй като гъмжи от крокодили. На другата сутрин лодката, която бе до нас, я видях © | |
ме изкарана на плажа. През нощта се откъснала от муринга, като е много вероятно крокодил да е прегризал въжето“, разказва Ралица Делчева.
В единия от дните пък, прибирайки се към яхтата с лодка, двамата видяли перка над водата. „В първия момент помислихме, че е акула. След това обаче се показаха много перки, после и главата. Оказа се огромен крокодил. Побързахме да се приберем на лодката, исках да го снимам, но той изчезна. Питахме местните хора дали е опасно, а те казаха, че сега не е гладен, защото миналата седмица изял кучето на един човек. Той като си хванел нещо, го носел някъде под камъните и после много време си го ядял“, спомня си варненския ветроходец.
Вълните преобърнали „Магнолия“
Най-сериозният инцидент, който екипажът на яхта „Магнолия“ преживял, е бил в Мексиканския залив. След като изкарали трудни два дни, в които почти не напредвали, на третия вълните били толкова големи, че преобърнали лодката. „В един момент се озовахме на тавана. За радост, яхтата бързо успя да се обърне отново, а и пораженията не бяха чак толкова големи“, припомня си Ралица.
Признават, че видяли големи трудности и в Червено море. „Неочаквани проблеми - неточни прогнози и силни насрещни ветрове.
Нашата лодка не е проектирана за остро качване. Имаше случаи, в които не можехме да минем и една миля напред. Клатеше толкова силно, че като опитвахме нещо да си сготвим, половината отиваше на земята. Веднъж пък тубите ни с минерална вода се бяха спукали и тях водата бе солена. Така в един момент се наложи да изкараме с 20 литра няколко дни. Въобще, имаше доста трудности, което направи преживяването ни още по-силно и истинско“, споделя Васко.
В Нова Зеландия ги броели за местни
Васко и Ралица се сприятелили с много хора по време на пътешествието си. Срещнали и много българи. „В Кий Уест, Флорида, се видяхме с Владо Димов с яхтата АБВ. В Оуклънд, Нова Зеландия, пък станахме близки приятели с Борко и Светла Пенчеви и техните деца. Въобще срещнахме много сънародници по време на обиколката“, признава Попов.
Ралица се радва, че навсякъде, където са оставали за известно време, местните хора са били изключително гостоприемни. „Винаги е имало интерес към нас, постоянно се интересуват от лодката. Първо, много са учудени, като видят българи. Като разберат, че сами сме строили „Магнолия“, им ставаме още по-интересни. В Нова Зеландия вече ни броят за местни, след като стояхме там шест месеца в кораборемонтна работилница. Като гаранция за това дори ни продаваха резервни части и материали на цени като за местни, което е с 30% по-надолу“, споделя с усмивка младата мореплавателка.
Сред най-близките им приятели били чилийски пътешественици. С тях и един японец е свързана една любопитна случка. „Поканиха ни на кафе при тях. Без да искат обаче направили на японеца кафе с морска вода. Просто объркали. Човекът едвам го изпи наполовина. Те го питат – харесва ли ти, той мълчи. Като си тръгна, опитаха от неговото кафе и разбраха какво е станало. Така в следващите дни постоянно на шега що каниха отново да им гостува на кафе“, спомня си Делчева.
Източник: Александър Дечев, Народно дело |
Зареждане ...
