Номер 20 е завинаги

"О, той носи номер 20, ще ни заведе до победата, а когато тича по лявото крило, прави пробив навътре и бележи за Ливърпул. Той е момче от Португалия, не знаете ли че е по-добър от Фиго, О, неговото име е Диого"

С този рефрен в продължение на 5 години феновете на Ливърпул винаги пееха с пълно гърло за един от най-ефикасните и любими играчи на "Анфийлд". 

В ранните часове на днешния 3 юли, спортният свят спря! Ужасяващата и пронизваща гръбнака новина за смъртта на двамата братя Диого Жота и Андре Силва измести фокуса върху себе си. И с право, колкото и да не ни се иска.

Съдбата отново напомни, че преди футболисти, готвачи, строители, ресторантьори или журналисти, ние сме временни. Незначителни и смъртни и често пъти смешни! Най-вече в опитите да си предадем значение или важност. В онези мигове, в които усещаме как егото взима връх и ставаме несигурни. 

В "Града на Бийтълс" хората имат нещо като мото, верую - "The Liverpool Way"(по Ливърпулския начин). Това означава няколко неща. А именно, че нищо не идва даром. Футболният клуб трябва не само да печели, но и да го прави по свой начин. С красива игра и много голове. А за да се случи това, трябва да се положи къртовски труд. За мнозина безсмислен. Но "Ливърпулския начин" означава и друго нещо. А именно, че след нощта винаги идва изгревът. Колкото и тежко да е, нямаш право да се предадеш. Нито да се откажеш. Заради тези преди теб, заради тези до теб и заради тези след теб. 

Трагедиите са неразривно свързани с този клуб и град. Доминацията на Бил Шанкли и Боб Пейсли от '60-те и '70-те години на миналия век на местна и най-вече европейска почва секва в края на '80-те години. След трагедията на "Хейзел" в Брюксел през 1985 г. и след кончината на 39 запалянковци на Ювентус, английската гордост е натирена с 6-годишна забрана да напуска страната. През 1989 г. следва и трагедия на "Хилзбъро", където 97 привръженици на Ливърпул намират смъртта си заради неадекватното поведение на местната полиция. Следват опити от местната и националната власт за виновни да бъдат изкарани "червените" запалянковци. Покойната Маргарет Тачър, "Желязната лейди", прави какви ли не опити да измие кръвта от ръцете на властите. В същото време през '80-те години лидерът на Консервативната партия мята града Ливърпул на сметището. Икономическата криза, която е обзела район Мърси, е последна грижа на баронесата. Слава на Бога, в крайна сметка години по-късно мръстотията по ръцете на Тачър и подопечните ѝ излиза наяве и истината възтържествува. 

Пеперудата обаче е разпърхала своите крила и нейният ефект е започнал. Предстоят тежки десетилетия за някогашния гранд, които биват прекъснати от някой и друг гигантски финал като този за Купата на УЕФА през 2001 г. и този в Истанбул през 2005 г.

Дори това лято, когато Ливърпул спечели своята 20-а титла на Англия, празненствата в града бяха помрачени от инцидент с кола, в които имаше десетки пострадали.

Странно нещо е този "Ливърпулски начин". Хем си орисан на слава и величие, хем с тях вървят болката и гибелта.

През последното десетилетие в България автомобилните катастрофи станаха ежедневие. Смъртни случаи, тежки наранявания, инвалидност... Без значение дали става въпрос за кола с 500 коня под капака или за 20-годишна бричка. Ако дяволът те е нарочил, май няма спасение. Никой не е застрахован от подобна трагедия. Деца, юноши, мъже, жени, българи, турци, богати, бедни, шефове, работници! Полицията в Испания заяви, че най-вероятно става въпрос за спукана гума в момент на изпреварване. Не става въпрос за употреба на алкохол или кокаин. Ако искате го наречете съдба...

Това лято трябваше да е под знака на Диого Жота. Номер 20, който пристигна на "Анфийлд" през кошмарната 2020, вдигна 20-ата за Ливърпул. След това пък спечели Лигата на нациите с родината си! Какъв по-добър завършек на един футболен сезон? В края на миналия месец Жота встъпи в брак с дългогодишната си приятелка, от която има три дечица. Какво повече може да иска човек от живота? 

Смъртта, казват някой, е най-логичният завършек на житейския ни път. Явно и тук има изключения. 

В химна на Ливърпул се пее, че "човек трябва да държи главата си изправена, когато минава през буря". На думи това е лесно, но разликата от словата до действията е оттук до небето. На края на бурята винаги има златно небе и сребърна песен на някоя песнопойна чучулига. 

Днес е траурен ден не само за Ливърпул, Португалия и футбола. Днес е ден за траур за всички неизказани "Обичам те" и "Липсваш ми"! Казвайте ги така, както Диого говореше на терена - със смелост, с борбеност и със сърце!