Карлос Насар: Това световно първенство беше, за да ме свалят от върха

Мегазвездата във вдигането на тежести Карлос Насар, трикратен световен и европейски шампион и актуален олимпийски първенец, в специално интервю за "Фокус". 

Здравейте, уважаеми зрители и слушатели на Радио "Фокус“. В студиото сме отново с Карлос Насар. Той за пореден път ни уважи и дойде на крака в нашата медия. Здравей, Карлос.

- Здравей.

След поредна световна титла си отново тук, отново с медали, с рекорди. Коментарът ти след Световното първенство?

- Коментарът ми след Световното първенство е: обещахме нещо, свършихме си работата и сме по-щастливи отвсякога, тъй като подготовката премина доста трудно, имахме доста трудности по време на нея, тъй като, знаеш, рамената не бяха много добре. Обаче сега ще си говорим за тези неща.

Добре, искам да ми кажеш дали си спомняш първата световна титла и сега, и разликата между тях?

- Спомням си. Аз на първата световна титла също имах препятствия. Между другото, аз се бях разболял преди първата ми световна титла, тогава свалях и килограми, но трудностите бяха по-различни, отколкото сега. Първата ми световна титла беше голяма радост за мен и може би беше малко притеснение. На първата ми световна титла аз за пръв път излизах на световно за мъже, за втори път излизах на каквото и да е първенство за мъже, което беше едно предизвикателство за мен, което трябваше да преборя, психическата бариера, тъй като бях на 17 години и излизам да състезавам срещу хора на по 25, 26, 27. Тогава успях. Тогава не победих с голяма разлика, но с достатъчна, и беше голяма радост за мен.

А сега тази титла по-трудно ли я постигна от първата?

- Тази титла я постигнах по-трудно, тъй като имах доста големи здравословни проблеми, с рамената, имах проблеми с ротацията в ръцете, имах проблеми с издръжливостта, тъй като рамената дълго време не ми бяха позволявали да тренирам. От Европейското първенство до 15 юли аз въобще не бях вдигал щанги и не бях пипал лостове. Освен това аз в подготовката си не бях вдигал повече от 180 изхвърляне и 215 изтласкване, и то ги бях вдигал еднократно, а преди това бях изхвърлял 6-7 пъти 170 кг и 6-7 пъти бях изтласквал 210 кг, което беше доста голямо предизвикателство за мен, да минавам на по-големи тежести. И си оказа влияние на изхвърлянето – изпуснах два опита на над 175 кг. Също така имаше и наши "приятели" иранци, там които правеха някакви неща, опитваха се да саботират наш познат – Киануш Ростами. Той пък се състезава за Косово, има косовски паспорт, обаче си е иранец, дълги години се е състезавал за Иран. И това са трима щангисти с три щаба, играят срещу нас. Първо, че аз влязох последен в залата за загрявка, подиумът ми беше полят с вода, беше ми мокър подиумът.

Нарочно направено?

- Нарочно направено. Иранците бяха на този подиум. Второ, че може всички да видят как 205 кг е първият сполучлив опит на Ростами и след това записа два пъти 217 кг ли, не запомних, тежести под мен. И минаваше да дърпа тяга, несполучливи опити да прави, само и само да ме бави. Аз се обърнах към треньора му там и му казах: Тежи бе комши, не го пускай сега. Обаче те си минават, те си имат план за другото момче, да бутнат малко другото момче. Обаче толкова много ме разгневиха на изхвърляне, защото те ми правеха такива номера и на изхвърляне – забавят ме, забързват ме, трябва да излизам на подиума изведнъж, както не съм готов, като пропускат опити и т.н. И много се бях разгневил и може би на изтласкване, ако ми бяха потрябвали 230 кг,  и 230 кг щях да изтласквам, без въобще да съм минавал на такива тежести на тренировка. А специално за третия ми опит в изтласкване, когато направих световен рекорд 222 кг, този световен рекорд беше само за да им изкъсвам главата вече окончателно, да знаят, че с нас шега не бива. Каквото и да правят, няма как да се случат нещата. Този опит беше за чест. И именно затова бях толкова много щастлив. Залата беше пълна с българи, уникална емоция, уникална емоция! Хората толкова бяха разклатени в публиката, че те се зачудиха какво става. Аз съм четвърти на изхвърляне и вече борбата за изтласкването – всеки трепереше в залата, сълзи в залата. Беше уникална емоция? Всеки – "Гордеем се с теб!“, викаха, крещяха. Викаха и срещу конкуренцията.

Да, нормално.

- Беше уникална емоция наистина! Такава подкрепа… Това също влияе на подиума – подкрепата на хората тук, в България, които си пускаха телевизора, също влияе на подиума. Подкрепата на хората, които ме посрещнаха на летището, също влияе на подиума. Аз съм много благодарен на тези хора, защото е една голяма подкрепа, която ми помогна всъщност и за световната титла.

Принципно на световни се биеш с китайци, колумбийци - южноамериканци, а този път атаката дойде, както и ти каза, от иранци. Знаеш ли, че един вид постигна реванш за България на Мондиала в Норвегия? Преди точно 11 години Иван Марков в категория до 85 килограма на Световното първенство в Алмати, Казахстан, беше победен точно от Киануш Ростами с 1 килограм в двубоя 391 – мисля, че на 390. Това знаеше ли го?

- Това нещо го знам. Гледал съм го в състезанието. Иван Марков го познавам лично – уникален човек, уникален щангист! И точно заради този случай специално Киануш Ростами няма да ме бие никога.

Как ти се видя конкуренцията и защо лидерът по първоначална заявка, Фарес Ел-Бакх – неговото истинското име е Месо Хасуна, не участва? Също не участва Реваз Давитадзе и Кейдомар Валенила, които също бяха от фаворитите.

- Да, ами, доколкото разбрах, Месо Хасуна – аз го наричам така, понеже го познавам отпреди да отиде за Катар, той не участва, доколкото разбрах, защото някакво разкъсване е получил на бедрения мускул. Венецуела бяха изтеглили целият отбор. Имаше едно момче от Еквадор, което даваше големи заявки. Даже даваше интервюта, че ще ме победи на това състезание. Той мина в "Б“ група, защото той откровено – даже аз го видях там, каза, че се притеснява. Това беше първото състезание на момчето.

Това ли е този, който завърши трети в крайна сметка?

Не, това е колумбиецът.

А, колумбиецът, да.

- Това момче не успя да направи добър двубой. Той дойде при мен и сподели, че на него това му е първото първенство на мъже, световно първенство, и е бил притеснен доста. Дори си направихме снимка. Видя ме в едно кафене, дойде при мен, говорихме си, направи си снимка с мен. И аз гледам, защото ме тагва на снимката, и гледам, той ми беше писал 2021 г. – превел на български как ми се възхищава. И сега се състезава срещу мен – уникална емоция! Колкото до китайците – китайците, докато течеше Световното първенство, те имат вътрешно първенство. От това вътрешно първенство – забравих, Национална лига - от това се определят бюджетите на отборите за годината, което идва много по-важно от Световното първенство. Затова си бяха изпратили втория отбор. И много скоро трябва да очакваме конкуренцията да дойде и от там. Като дойде и Месо Хасуна, като дойде и Давитадзе, като дойде и венецуелецът…

Валентила, да.

- И се очертава една много силна категория. Дори бих казал, че това ще бъде най-силната категория. Може би единствената конкурентна на тази е 110 категория. Видяхме, сега на Световното първенство имаше опит на 245 килограма до 110. Така че в момента световните щанги са много силни във всички категории и много трудно, все по-трудно ще става да се взимат медали, а пак за Олимпийските игри трябва много здрава работа.

Ти си казвал, че на всеки голям форум се случва нещо с теб и имаш неразположение преди голямо състезание – на мен си ми го казвал това.

- Да.

А сега случи ли се това? Защото, да ти кажа нещо, по време на състезанието ние с колегата бяхме на работа и те гледахме и той ми вика "Абе, виждам го Карлос, някак си блед ми се струва на първото движение“.

- Бях обезводнен, да, бях обезводнен. Причината беше, че не ми допадна храната там и не се хранех добре предните дни. В смисъл, опитах се да ям някакви…

Това се случи и в Молдова си спомням.

- И в Молдова се случи, в Молдова даже с повръщане беше.

Да.

- Аз отново бях най-лекият от цялата категория – аз бях 91,2 килограма.

3 килограма отдолу.

- 3 килограма отдолу. Ако ги кача тези 3 килограма, ще стане страшно.

То сега стана, пък представям си тогава.

Иначе аз си бях отишъл, колкото си трябва, просто ги свалих там вече. Като намалиш храната... Там си ги свалих, на място.

Да, да.

Даже в подготовка ги бях и надвишил.

Това щях да те питам – колко килограма тръгна нататък?

Тръгнах 95 килограма, даже имах да свалям 1 килограм. То пък започнахме да сваляме, не можем да спрем да сваляме. Но истината е, че това не ни повлия чак толкова, защото аз си правя постоянно изследвания, знаеш – и физически, и хормонални изследвания, кръвни изследвания, всякакъв вид изследвания, на процеса на дишане, процеса на възстановяване как върви, всичко следим максимално. Каквото е нужно го правим. Аз, макар и да съм 91,2 килограма, аз имам най-много активно тегло от всички, от цялата категория. Аз през подготовката бях свалил около 6% мазнини – говорим изследванията в началото на подготовката и изследванията в края на подготовката. Аз съм свалил около 6% мазнини, докато съм качил 4 килограма мускулна маса. Това се случва в един и същ процес. Примерно някои казват, че не можеш да сваляш мазнини и да качваш мускулна маса.

Да, да.

Подготовката беше зловеща. Бях наистина много свирепо натрениран и бях готов за тази битка. И наистина, особено като ме ядосаха иранците, можех още.

А на какво се дължат тези два първи опита, които бяха неуспешни, според теб? Ти на какво го отдаде?

Двата първи опита – първо, те ни забавиха в началото. Между другото, те не можаха да си изпълнят и плана съвършено, не можаха точно като хората да си го направят, защото този пък техният, който го гласяха да става първи, той взе да изпуска. Той започна да изпуска преди мен, което ги разклати много. Аз ги гледам, те се въртят. Целият отбор се концентрира върху него. Видяха, че той няма да може да ме бие. Започнаха да натискат този другият. На него пък му тръгна изхвърлянето – това беше денят на живота му. Както му тежеше щангата, изхвърли 182 кг. Първо ме изкарват на подиума, аз не очаквам да излизам и ми извикват името, че трябва да излизам. Излизам, в бързината вдигам щангата. Първият опит беше безупречен. После пък ме забавят. Аз седя, чакам. Аз съм готов, пък стоя, чакам. В самата загрявка аз допускам една грешка, която просто не беше забелязана – тя не ми направи проблем на 173 кг, но на тези тежести, които не съм ги изхвърлял толкова често – на 178, на 182 кг си казва си думата. Особено изхвърлянето – знаеш, че тук е 70% техника. И както видяхме, щангата на мен ми лети нагоре, а пък пада. Първият път ми падна отзад. Вторият път, понеже аз се притеснявах да не ми падне отзад, викам сега да не падне отзад, ще я бутна по-напред. Много напред я бутнах и ми остана само на ръцете, падна отпред. И това нещо ми изигра голяма роля. Но пък на изтласкването – тук вече се изисква повече груба сила, тук, знаеш, нямаме грешка.

Тогава единият колега ми вика "Абе, какво се случва сега, след първото движение?“. Той не е много на "Ти“ с вдигането на тежести и ми вика: "Абе Карлос да не вземе нещо…“. Викам: чакай, ей сега ги започва на изтласкването. Там е никакъв шанс!

- Значи в Червен бряг, преди да убиеш зайчето, го пускаш 10 метра, че така е по-вкусен.

Добре. Колко можеше да вдигнеш според теб в изтласкването още? Миналата година мисля, че вдигна 228 на 96 кг, нали така?

- На 96, на по-тежка категория.

А така, да.

- Че нашият президент каза, че е на по-лека съм ги бил вдигнал.

Не, не, не.

-Той се обърква. И така.

Та, мисълта ми е – можеше ли да вдигнеш 230 примерно, да си направиш личен рекорд на голямо състезание?

- Честно да ви кажа, ние сега можем само да предполагаме, тъй като аз не съм ги вдигал сега в подготовката си въобще тези тежести. Моите показатели, в сравнение с Европейското първенство, бяха по-ниски, честно казано. Макар че 229 специално за мен не са проблем. Просто тогава на Европейското първенство можех да вдигна много повече. Тези 229 – не усещах щанга в ръцете там на този опит, докато тук примерно на повечето ми упражнения резултатите ми бяха по-слаби. Бяха и на тяга, на клек, на бутане за рамо – на всичките движения показателите ми бяха по-слаби, резултатите ми бяха по-слаби. Прекалено много време трябваше да отделим на рамото, за да мога да изпълнявам движенията. И наистина, моето рамо вече тук е прекалено опасно, защото тук имам скъсан лабрум, рамото излиза от мястото си и за всяка грешка на голяма тежест плащам голяма цена. Просто наистина беше много прецизна работата. В крайна сметка справихме се, но можем само да предполагаме. Нямах достатъчно време за подготовка. Надявам се оттук нататък да имам повече време за подготовка и наистина можем да разгърнем потенциала си много повече.

Майка ти каза в интервю за "Фокус“ след състезанието в Норвегия, че най-трудният спечелен медал за теб е този от Световното 2022 г., който беше в изтласкването, защото преди това се случи трагедията с твоя треньор. Но това сега ли е най-трудно спечелената титла от всичко до момента?

- Честно казано, най-трудно спечелената титла – да, това е тя.

Разкажи на нашите зрители и слушатели за мръсните номера. Освен тези, които ни каза сега, има ли още някакви? Говорим за състезанието сега в Норвегия.

- Може да се правят такива неща, могат да те забързват, да те забавят, могат да прескачат през теб опити. Много е лошо, защото по принцип във вдигането на тежести може да участват само по двама играчи от една държава. А тук интересното е, че те са трима, защото единият е с косовски паспорт. И тук играят три щаба срещу теб. Три щаба – те са три щаба по трима човека, това са девет човека, мислят как да те… Защото то има и смятане, гледаш и "Б“ група. В смисъл, доста е тегаво. И то когато се прави някаква промяна, това, което си го смятал досега, не важи. Вече трябва да правиш нови сметки и примерно, както аз вече започнах да изпускам на изхвърляне, трябва да се концентрираш и върху мен. Сложно е, много е сложно, като се случват такива неща.

Интересно ми е, след състезанието имаше ли извинения нещо или поздравления от иранците?

- Единият иранец ми е много сърдит. 

Ростами или?

- Не, Ростами се е примирил вече. Той не е лош, между другото. Обаче те не могат да си направят сметката, че "5 кила коте не може да изяде 10 кила риба". Иначе не е лош, не е лош Ростами. Това момче, което изхвърли 182 кг, което направи световен рекорд в изхвърляне, даже си прибра медала в джоба – много сърдит.

Така, така, така да продължават.

Между другото, двама от тях не можаха да вземат медал в двубоя, защото са бяха концентрирали върху мен.

Поздравиха ме, обаче са се концентрирали... Това състезание беше специално, за да ме свалят, за да ме свалят от първото място. Аз нямам загуба от Армения 2023 г., нямам загуба, нито една, никъде. И това нещо ги дразни малко или много и ще се опитват по всякакъв начин да ме свалят.

Добре. Хората, които следим щангите, видяхме промяна при теб в техниката на вдигане, която е наложена от Асен Златев, който е вече част от твоя екип.

Ти вече го изравни по световни титли. Кажи ни за това, че е интересно.

- Асен Златев… Беше належащо да си променя техниката, защото предната техника ме контузваше, прекалено много ми биеше в рамената. С тази техника се чувствам добре. Може би това също е една трудност за нас, защото аз в тази подготовка си измених техниката изцяло. Малко неудобно ти е в началото, малко по-несигурен си в опитите си, защото вече, за да натоварваш по друг начин мускулите, трябва повече прецизност, повече концентрация. Аз вдигам щанги от 11-12 години, в по-голямата част от кариерата си съм вдигал по предния начин. Т.е. софтуерът ми вече е програмиран и сега трябва да го препрограмираме към новата техника, което е много, много сложно. На изхвърлянето направих трите си опита – бяха различни. Не знам дали забелязахте.

Да, да, да.

- Защото изпуснахме една грешка и ние продължаваме да не виждаме грешката. Видяхме, че щангата ми отива по-назад, отколкото трябва. И когато не виждаш грешката и тръгнеш да променяш нещо, те стават две грешки. И вече като промениш още нещо, което не е точната грешка, те стават три грешки. На първия опит вдигах с една грешка, но щангата ми беше прекалено лека, за да я изпусна. На втория опит вече вдигам с две грешки и изпускам щангата. И на третия опит – с три грешки.

По време на форума в Норвегия имаше много хора, които искаха да се снимат с теб. Някои се снимаха. Забелязах едно интересно име там: Ешак Ебрахим Ешак – президентът на Бахрейнската федерация по вдигане на тежести. Да ни кажеш нещо? Той пуска много снимки в социалните мрежи, гледам. Имаше ли опит за "кражба“ на Карлос Насар от негова страна?

- Ами, той сега нямаше много време за опити. Иначе ние с него се познаваме може би от Лас Вегас, когато станах световен шампион за кадети. Те от тогава имат интерес към мен, между другото. Даже с предните президенти зад гърба ми бяха правили преговори да ме дават натам.

Без ти да знаеш?

- Без да знам. Аз ги разбирам в последствие. Той идва: "Карлос, ние говорихме тук с твоите хора“. Викам: аз не знам за какво става въпрос. И така. Много ме харесва, много ме иска. Имам оферта и от там.

И от Саудитска Арабия, мисля, че и от Катар.

- Да. Като цяло, аз, където и да отида, няма да бъда върнат, обаче това са държавите, които дадат най-големи средства за спорт. И много голямо желание имат от тяхна страна аз да бъда при тях. Дори когато Световното първенство беше в Бахрейн, нищо че не съм техен, цялото Световното първенство аз навсякъде бях… Нямаше човек, който да не знаеше там за Карлос Насар. Бях на пиедестал, бях на билборди, големи колкото сгради, дори върху сгради, дигитални – моето лице с рекламата на Световното първенство. И така. Доста голямо уважение ми е показвал винаги.

Но няма как да те изкушат, нали така?

- Няма как да ме изкушат. Макар че виждаш с нашата федерация какво се случва. Надявам се да не ми бъдат спрени правата да вдигам щанги. И така. В нашата федерация е много, много тежко положението. Със Стефан Ботев не може да стигнем до споразумение – аз и нямам намерение. Пък и докато той е президент на нашата федерация, щангите няма да видят бели дни. Той наистина не може да създаде правилен процес на работа, правилен процес на подготовка за щангистите и не може също така да подсигури средства за тях. Защото в крайна сметка ние имаме една глоба от 1 милион, която вече от колко време той не може да я плати. Ами, с цялото ми уважение, има ресторанти, които правят месечен оборот повече от 1 милион. Това нещо е несериозно! Той не може да бъде ръководител на тази федерация. Първо, че няма желанието федерацията да расте и няма визията. Второ, че и да има желанието, той няма възможността, той не може да го направи. И по хиляди ред причини. Надявам се поне да не ми спира правата. Не искам да ми помага, но поне не искам да ми пречи.

Какво се случва с твоя договор? Ти и той в предните дни в интервюта коментирате. Той казва, че иска да си част от федерацията и да имаш договор, ти казваш същевременно, че няма такова нещо.

- Така. Представям ви нещата така, както са в действителност, защото той казва една част от нещата и в неправилната последователност. Той ми дава договор – абсурден.

Кога се случи договорът?

- Абсурден договор ми предоставя, с абсурдни правила в него, с клауза в него, че аз нямам право да претендирам за парите си, ако не си получа заплатата. Той ми бил работодател на мен, пък това го няма при нито един работодател. В крайна сметка парите не са това, което трябва да бъдат за тези условия. И аз му казах: при такива условия аз няма да подпиша договор. Задрасках нещата, които трябва да се задраскат задължително, защото в крайна сметка, ако аз си водя подготовките така, както си ги водя, аз накрая ще дължа и пари, на всичкото отгоре. Задрасках с химикал каквото трябваше да се задраска и казах: прегледай го това нещо, помисли и аз съм отворен да го обсъдим. Той се беше примирил, че договор с мен няма да подписва. Пет месеца аз не бях потърсен. Не знам поради каква причина преди Световното първенство беше проявил инициативата да подписваме договор, обаче аз съм в подготовка, след една седмица заминавам за Световното първенство – няма как да се занимавам с това нещо. И отидох в среща на четири очи. Казвам: този договор ще го прегледам, който си ми го дал. Той ми дава със задрасканите неща. Ще го прегледам, ще го дам на екипа ми и оттук нататък за нашите отношения, за моя договор с Федерацията по щанги искам да го комуникираш с моя мениджър, тъй като аз в момента искам да мисля само за подготовката си. Когато и да било, аз трябва да мисля само за подготовката си. Той се казва Николай Жейнов, това е неговият телефонен номер. Мога ли да разчитам на теб, че ще му се обадиш? Той каза: "Ще му се обадя тези дни“. Не му се е обадил все още. Впоследствие и други неща се случваха, намесва моето име до други имена, опитва се да ме въвлече в интриги, оказва ми се някакъв натиск. Обаче аз, докато той е във федерацията, аз договор няма да подпиша с Българска федерация по вдигане на тежести. Каквото ще да прави! Ако иска, да ми спре и правата. Но в крайна сметка аз ви гарантирам, че този човек не може да помогне с нищо на българските щанги и докато е на тази позиция и докато въобще има думата в Българска федерация по вдигане на тежести, щангите ще вървят само надолу.

Какво е решението за теб? Как ще продължат нещата, по същия начин, както досега?

- С Федерацията по щанги?

Да, да.

- Аз не искам да имам никакъв контакт с Федерацията по щанги, докато този човек не се махне. Ако има желание да ме пуска на световни и европейски първенства, което ще помогне и на неговия бюджет, на федерацията за догодина, аз нямам нищо против да си продължавам подготовката, както е била досега. Ако реши вече да ми спира правата, ще трябва да седна и да помисля какво да правя със спортната си кариера.

Да спре правата на спортист №1 на България?!

- Ами, можеш ли да кажеш сега какво ще направи човекът? По принцип е нещо, което не би си го помислил нормален човек. Той вече си знае. Той си има начин на управление и т.н.

Добре, да те върна още малко към Световното. В Норвегия получи голяма подкрепа от друга легенда в твоя спорт – Пирос Димас, трикратен олимпийски шампион. Той даже мисля, че и те награди?

- Да, той е трикратен олимпийски шампион и ме награди. Също така има и бронзов медал.

Три златни и един бронзов медал от олимпиади има. Уникален човек! Мисля, че дори е бил и политик в Гърция, направил е добри неща. В Гърция, като чуят за него, хората го обожават. И наистина е успял да се съхрани през всички тези години, да запази доброто в себе си и е уникален човек като личност. Голям шампион, на който можеш само да се възхищаваш и да следваш пътя му, защото той е имал своя път, минал е през своите трудности и се е справил. В момента е треньор на САЩ. Като цяло е човек, достоен за уважение. И доста пъти, когато ходя по състезания, винаги си комуникирам с него, винаги гледам, каквото мога, да науча от него. Той също ме харесва доста. Това са хора просто на светлинни години, на светлинни години в спорта. Можеш само да стоиш и да слушаш с интерес всяка една история, която разказва, всеки един урок, който казва, всяка една дума, която казва. Този човек те зарежда, като си говориш него, и е уникално.

Какво ти каза след титлата?

- Той преди титлата ми каза нещо.

Какво?

- Като станах четвърти на изхвърляне. Той дойде отзад и ми каза: "Не искам да се притесняваш за изхвърляне. Знаеш ли защо?“. Идва и ми шепне в ухото: "Защото ти си най-добрият в света в изтласкването, в clean and jerk на английски. Вика: "Ти си най-добрият в изтласкването и сега ще им разкажеш играта“. И аз, побеснял там, чакам с нетърпение опитите.

Жестоко е!

- Да, да, жестоко! Наистина това състезание беше уникално.

Продължаваме с връщането ти у нас. Беше посрещнат като герой – на червен килим, с гайди, дечица, фенове, семейство. Кажи ни как се почувства след такова посрещане?

- Почувствах се уникално, почувствах се уникално. Всички тези хора ми показаха такова уважение и такава обич, такава топла емоция ми дадоха, че аз обърнах на всеки един внимание. Снимах се с всеки един и подписвах тениски. Аз не усетих времето как мина, честно го казвам. Бях пътувал 6 часа, бях по летища, бях изморен от Световното първенство – аз само като ги видях и се заредих отново. Бях по къс ръкав – то беше студено тогава, аз не усетих нито студ, нито глад, нито нищо. Просто много приятна обстановка ми създадоха, много приятно посрещане и съм им благодарен!

Добре, да продължим с нещо друго, извън щангите – любимият ти ЦСКА. Христо Янев пое тима. Направи равенства с Локомотив (София), с Лудогорец хикс, победа над Септември – 4:0 в контрола. Как виждаш ти новия треньор?

- Аз не съм достатъчно компетентен във футбола да давам мнения за треньор, за състезатели.

Добре за тима като цяло – сега как ти се вижда? По-добре ли е?

- Отпреди няколко месеца е по-добре, върви по-добре. И тепърва ще върви все по-добре, защото вярвам, че хората, които са се заели със задачата, го правят с желание и истински обичат футбола и ЦСКА. И се надявам ЦСКА някой ден отново да е това, което може да бъде, защото те наистина могат, само заради самия дух. През цялото време, докато се случваха гадни неща, публиката е там, подкрепят. Това е духът на ЦСКА.

Те те подкрепиха и на летището.

- Те бяха и на летището – уникално! Пяха "Българин да се наричам, първа радост е за мен“. Уникален дух притежават и просто се надявам да намерят пътя към успеха, защото те могат много. И вярвам, че дори да се случват бавно нещата, ще се случат.

Следващият мач – на ЦСКА е гостуване на Добруджа. Какво очакваш там да се случи – като фен?

- За ЦСКА очаквам нищо по-малко от победа.

Наближава 8 ноември – дербито с Левски. Ти каза, и преди си ни казвал в студиото на "Фокус“, че ще намалиш състезанията и ще участваш само на основните. Основните са ти Европейско и Световно примерно тази година. Значи ли това, че Карлос Насар ще го видим на вечното дерби?

- Надявам се да успея да отида, тъй като аз намалих състезанията, обаче пък сега имам други ангажименти. Създадоха ми се някои неприятности, защото не искам да подписвам договор. Всичко това трябва да се нареди. В крайна сметка, ако зависи от мен и мога, имам времето да го направя, със сигурност ще го направя. Това е едно развлечение за мен. Аз обичам да ги подкрепям и винаги бих отишъл.

Като човек, следящ футбола, как смяташ, че ще завърши вечното дерби на 8 ноември? Дай някаква прогноза. Предния път си спомням, че даде, и мисля, че позна тогава как ще завърши мачът.

- Нека предположим нещо – примерно 2:1 за ЦСКА.

Какви са шансовете на армейците този сезон? В края на сезона според теб на кое място ще се намират? В момента са 12-ти.

- Честно ти казвам, това ми е една много болна тема и в момента, тази година, просто ни е една преходна година. Не искам да давам и прогнози, не искам да давам нищо. Просто ЦСКА беше в труден момент цялата година. Сега каквото и да се случва, не трябва да ги съдим – сменяха се треньори, сменяха се играчи. Просто това е една преходна година, надявам се вече от догодина да се случат нещата и нашата година да е следващата.

Добре. Гледаш ли националите по футбол? Тези по волейбол разбрахме, че ги гледаш, защото коментира, че е страхотно представянето на Мондиала.

- Да, да, да, уникални момчета!

Но във футбола да кажеш?

- Във футбола... Какво да кажа… В футбола – да са живи и здрави момчетата, какво да кажа...

То май не е само здравето там.

- Ами сега какво да направим… Резултатите на другите отбори, срещу които играем – аз следя футбола и световния футбол, те са светлини години като физически резултати пред нас. Топката се случва на бърз каданс все едно и просто ни е много трудно да печелим срещу Испания примерно, срещу Турция. Турция примерно, и те сега извадиха някакви добри момчета, имат играч в Реал Мадрид, ако не са лъжа.

Точно, да. Арда Гюлер, но имат Йълдъз в Ювентус.

- Не че са ги използвали сега срещу нас.

Играха.

- Обаче имат правилна работа.

Ти виж, че и Грузия вече са страшилища.

- Аз Грузия, между другото, ги следя от доста време, доста победи трупат и много хубав футбол правят. Надяваме се и ние някой ден да направим хубав футбол. Обаче във футбола – той е също отборен спорт. Във вдигането на тежести, ако мислиш само за един, тук мислиш за 11, с резервите – става много нещо. А и тези хора първо трябва да ги направиш да са добри сами по себе си, да са силни, да са бързи, да са издръжливи и т.н., а след това трябва да ги научиш да играят в колективна игра. Вече талантът, с който се раждаш, с футболно IQ, вече да се включи по време на игра, да трупат опит и т.н. Футболът – много сложно е да се прави футбол. Аз не съм толкова компетентен, че да давам акъл, но със сигурност не са хубави тези неща, които се случват с българския футбол. Не искам да съдя никой, те си знаят кой какво прави.

Получи много подкрепа на Мондиала в Норвегия. Тя се пренесе и в София. Новият човек до теб – волейболистката Александра Костадинова ти устрои много изненади. Видяхме подкрепата на място на Световното. Прочувствен пост в социалните мрежи, след това и торта тези дни с твоите инициали, с българското знаме – въобще, страхотни неща. Разкажи ни как се запознахте с нея.

- Честно казано, съвсем случайно се запознахме. Аз отидох в един ресторант и я видях – беше на масата срещу мен. Гледахме се по време на... Тя си беше там с компания, аз бях с компания и само си хвърляхме погледи. После се открихме, после малко дар слово вкарах. Но имаше искра още от самото начало, още в погледите ни се усети, че има искра. Тя наистина е най-милият човек, който познавам. Освен че е изключително красива, аз мога да кажа, че има едно добро сърце, с което се отличава. И наистина съм много щастлив с избора си и много се радвам, че това е човекът до мен. И съм благодарен, че имам възможността да ме подкрепя, да ми помага, да стои до мен и т.н.

Твоите успехи не са ли и заради нейната подкрепа?

- Точно така. То когато имаш такъв човек до себе си, който се раздава и виждаш, че се раздава, и то го прави по такъв начин – от желание, не го прави, защото трябва или защото нещо, това те кара да бъдеш по-добър всеки един ден, със събуждането още.

През новия сезон обаче тя ще играе в Русия. Ще отиде ли Карлос Насар в Русия?

- Тук вече нещата не стоят точно така. Това са въпроси към нея, за нейната кариера. Когато решите, ако искате, може да я поканите. Да не объркам нещо.

Добре. Много ти благодарим за отделеното време. Пожелаваме ти много здраве, успехи и всичко най-хубаво на теб и цялото семейство! Да продължаваш да ни радваш всички българи, даже не само българи виждаме. И ти благодарим наистина за това участие във "Фокус“ за пореден път!

- Удоволствието е мое. Бъдете здрави, ти и твоите зрители!