Сподели Сподели
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
На днешната дата преди точно 6 години Националната баскетболна асоциация на САЩ и Канада Осиротия. Баскетболът осиротя. Спортът осиротя. И животът също. Една катастрофа с хеликоптер в градчето Калабасас в щата Калифорния отне живота на 9 души. Един от тях бе великият Коби Брайънт, а заедно с него бе и 13-годишната му дъщеричка Джиана. 

Славен, чутовен, легендарен, знаменит... колкото и суперлативи да изброим, няма да стигнат. "Черната мамба" бе олицетворението на максимата, че "Здравият труд побеждава таланта, когато талантът не се труди здраво". 

Едва 17-годишен Коби влиза в НБА, следвайки примера на Моузес Малоун и Кевин Гарнет, който стават поданици на Лигата още от гимназията. Първите му години не са никак лесни, както самият той признава. Тогавашният треньор на Лос Анджелис Лейкърс  - Дел Харис, му дава едва 15.5 минути средно на мач в първия му сезон. Докато Коби търка пейката, неговите колеги от клас '96 лека-полека започват да оставят своя отпечатък в лигата. Вторият му сезон с Лейкърс също минава под знака на резерва, но пък вече играе средно по 26 минути на мач. Въпреки това, 19-годишният Брайънт е избран за титуляр в Мача на звездите, превръщайки се в най-младия играч с това отличие. Там той се изправя лице в лице срещу идола си и считан от мнозина за най-велик за всички времена - Майкъл Джордан. Именно "Въздушния" е причината Коби да пропусне колежа, тъй като младока дочува слухове, че Джордан ще се оттегли в най-скоро време. А в ДНК-то на Брайънт още от малък е заложено да се изправи срещу най-добрите и да ги победи. Мото, което през годините се доказа не един и два пъти.

В третия си сезон Брайънт е титуляр във всичките 50 срещи от редовния сезон (кампанията е скъсена заради бойкот на Играчите заради изтеклия колективен договор).

Голямата промяна идва в с пристигането на Фил Джексън. Същият онзи гений с триъгълното нападение, който прави Джордан синоним на победител, сега се заема със звездното дуо на "езерняците" в лицето на Коби и Шакил О'Нийл. И резултатите не закъсняват. Лейкърс печелят три поредни титли в периода 2000-2002, но голямото парче от баницата отива именно за Шак, който е водещата сила на Лейкърс. С течение на времето връзката между двете суперзвезди се разпада - Коби е недоволен от мързела на "Големия Аристотел", който буквално е по-голям от живота и нагъва бургери и пържени картофки преди всяка тренировка. Това не резонира никак добре с работохолик като Коби и след загубения финал през 2004 г. от Детройт Пистънс, раздялата е неизбежна. Шакил отива в Маями, а Коби става царят на Лос Анджелис. Разбира се, не са никак малко хората, които искат Брайънт да бъде махнат, а О'Нийл да остане. Но решението на покойния д-р Джери Бъс е повече от брилянтно. Той знае, че бъдещето е в номер 8. Следват години, в които Лейкърс не са особено конкурентни на големите отбори, а Брайънт като лице на отбора, получава и най-сериозните критики. Няма и как да бъде по друг начин.

В този период Коби Брайънт става нарицателно за "убиец на корта". Офанзивните му умения го правят абсолютен кошмар за всички противникови защити, точно като идола му преди десетилетие. Играта му в защита също е сред най-елитните. През 2007 г. Брайънт обявява, че иска да си тръгне от Лейкърс, а желанието му е да влезе точно в обувките на Джордан и да носи потника на Чикаго. Слава Богу, до такава сделка не се стига, а с идването на Пау Гасол, Лейкърс отново се превръщат във фаворит за титлата. През 2008 г. най-големият враг на Лейкърс - Бостън Селтикс, ги побеждава на финала, с което слага втори голям менхир в желанието му да се мери с Джордан. Майк е 6-0 във Финалите, а Коби вече е 3-2. Но логиката възтържествува през 2009 и 2010, когато Лейкърс печелят титлата - първо срещу Орландо Меджик, а след това взимат и реванш от "келтите". Коби вече е 5-кратен шампион и има "една повече от Шак".

Но всичко това, което изброих досега, навярно е добре известен факт на всеки любител на играта. Та кой не знае постиженията на Брайтън? 18 пъти избиран в Мача на звездите, MVP на Лигата през 2008, двукратен MVP на финалите, 9 пъти в първия отбор на най-добрите защитници, две реализаторски титли, 81 точки в един мач, 33 643 точки, двукратен олимпийски шампион, номер 8 и номер 24 са извадени от употреба от Лейкърс, и още, и още, и още...

Коби Брайътн бе гениален баскетболист, но освен това, той бе и гениален хомо сапиенс. Коби говореше свободнo италиански и испански, а освен това поназнайваше сръбски, мандарин и френски.

Коби напусна играта, която му даде всичко, през 2016 г. Напусна я с 60 точки срещу Юта Джаз, в същата вечер, в която Голдън Стейт Уориърс счупиха рекорда за най-много победи в историята на редовните сезони. Познайте в чия полза бе рейтинга. Да, познахте! 

Само две години по-късно Коби... спечели Оскар. Роденият в Италия баскетболист, намери ново поприще след края на активната си кариера. През 2017 г. пише сценария за късометражния анимационен филм "Скъпи баскетбол“. Брайънт става единственият човек в света, който има титла от НБА и награда от филмовата академия на САЩ. Успехът му на корта се пренесе и извън него, а зад всичко това стоеше много луд и упорит труд. 

Началото на 2020 г. бе отвратително. Пожарите в Австралия, все по-надигащия се коронавирус и кончината на Коби Бийн Брайънт. Всичко това отключи портите на Ада, а човечеството просто не беше готово за това, което предстои. Няма да е пресилено ако кажем, че светът тотално превъртя играта в негативен смисъл, откакто номер 24 си тръгна. И така до ден днешен...

Животът на Коби Брайънт бе нищо по-малко от легендарен. Човек, който показа, че няма нищо лошо в това да си вманиачен в нещо и да се наслаждаваш на процеса. Хората сме научени да искаме само наградата и всички блага, който идват с нея. Брайънт демонстрира нагледно, че ако не си малко луд и не си готов да жертваш всичко в името на голямата цел, то трудно ще я стигнеш. 

Или иначе казано - наградата отива при този, който дава всичко от себе си!

"Mamba Out"