Сподели Сподели
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Алберт Попов стана трети в класацията "Спортист на годината" за 2025-а. За "ФОКУС" алпиецът ни сподели мислите и емоциите си след Олимпийски игри в Милано и Кортина Д'Ампецо, условията за ски в Природен парк "Витоша", а и за легендата в спускането - Линдзи Вон.

Мина време след края на Олимпийските игри. Какви изводи успя да си направиш след тях?

- Доста дълго ме беше яд, но като спортист минал през 3 Олимпиади, през много неуспехи и успехи, спортът ме е научил да не тая така лошо, а ме е научил да гледам напред, така че пред мен има не само Олимпиади, Световни първенства, Световни купи. Веднага преосмислих целите си, по-близки, по-далечни, така че не съм се отказал. Напротив, гледам в близкото бъдеще и да мога да взема каквото мога. Наистина ме е яд, беше един изпуснат шанс, бих казал, но нашият спорт е толкова рисков, че няма нещо сигурно. Истината е, че се опитах да дам всичко от себе си, да рискувам максимално много и може би условията не позволиха това да се случи, но както видяхме, много хора отпаднаха, така че не е бил моят ден. Пожелавам си на следваща Олимпиада нещата да се обърнат.

Имаше ли усещането, че подготовката ти е отишла на вятъра след отпадането в първия манш в Бормио или прие по-философски нещата?

- Не. Слаломът е такъв спорт, че никога не знаеш кога ще отпаднеш. Дали ще е кол между краката, дали ще ти изпусне ската. Ние летим с 60-70 км. в час. Мислим за части от секундата, за стотни, взимаме решения. Някой път инстинктът те подвежда към лошо решение в даден момент, което може да ти коства спускането. Не, оставам позитивен и със сигурност това е още един опит, който ще ми помогне за напред.

Наскоро призова да се подобрят условията за зимни спортове в Природен парк "Витоша“. Защо нещата там са се занемарили до таква степен и как се очаква от олимпийците ни да имат силни резултати на Игрите, когато дори столицата ни не ги предлага в пълна степен?

- Аз знам какво може даде Витоша, защото съм бил дете разполагащо с цялата планина. Знам какво ми е дало. Знам, че тази планина ме е научила да мечтая. Да гледам ски, да жадувам, да съм на ски в планината. Какво искам да се промени? Нещата ще се променят, защото започваме вече да не издържаме. Започваме да говорим, да се бунтуваме и смятам, че в много близко време ще има раздвижване и то ще бъде много позитивно за цяла София. И да, лично и на мен страшно много ми омръзна. Когато реша да си заведа детето в събота или в неделя на Витоша и за съжаление не съм успял да стана в 8 или да тръгна в даден час и пътят е затворен и ти, всъщност, нямаш достъп до единственото богатство в близо до София.

Какво предстои за теб оттук насетне след Олимпийските игри в Италия?

- Остават още два старта за мен. Единият е Световна купа, другият е Световна купа финали. Два старта, на които ще се опитам да дам отново максимума от себе си. Надявам се да направя добри резултати и да завърша подобаващо. След което завършваме с тестове на края на сезона в Банско, с които да си помогнем за следващия сезон.

Линдзи Вон показа, че за човешките амбиции няма граници, ала това има и тъмна страна с последствия. Какво ще посъветваш следващите поколения, които сега се захващат със ските?

- Линдзи много добре го каза, че не съжалява, а е много горда със себе си, че е опитала. Защото много хора я критикуваха за това, че бабата се върна на ските. Бабата се върна на ските и до преди Олимпиадата на всеки един старт в спускането тя имаше подиум. Следователно тя беше най-големият фаворит в това състезание да вземе медал. Ами всеки, който на 42 години и има такива шансове да отиде да грабне златото, би го направил и въпреки всичко, че това е най-тежката контузия и ще живее със сигурност много трудно и много ще я боли. Със сигурност знае какво е направила и че целият свят гледаше Линдзи Вон в този ден.

Позволи ми да споделя личното си мнение, но смятам, че това за нея е своеобразен подвиг и за мен е вдъхновение не само за всеки човек, но и конкретно за вас, спортистите, че дори на тази възраст все още има какво да се изстиска от портокала.

- Така е. Има определени спортове, които имат някакви граници. Има дълголетия в дадени спортове, в други не чак толкова. Но истината е, че ако се грижиш добре за тялото си и нямаш много травми, смея да твърдя, че може да имаш едно дълголетие в спорта. Аз се надявам на такова. Вече съм на 28, предстои ми със сигурност още една Олимпиада. И нататък ще видим, но в общи линии ще карам, както казва Хенри Кристоферсън. Ще карам, докато виждам, че има смисъл и шанс да се кача на подиума. Ако не го виждам, то няма смисъл.