Тервел Замфиров донесе първия медал за България на Зимни олимпийски игри от 20 години насам по-рано този месец в Милано и Кортина Д'Ампецо. По този повод след церемонията "Спортист на годината", където той зае четвърта позиция, 21-годишният ни сноубордист застана пред "ФОКУС", за да каже с каква нагласа е бил в Италия, условията на трасето и за 16-годишната си сестра - Малена, която стана 10-а при жените.

Тервел, това величествено за България име отново прослави родината ни и то на най-голямата сцена по драматичен начин. Знаеш ли колко сърца у нас спря с този фотофиниш?

- Не знам, не искам да знам, но искрено се радвам, че тези на бабите и дядовците ми продължиха да бият. Поне вече съм спокоен, че за следващите 4 години могат да не ходят на кардиолог.

Имаше ли нещо, което да сториш по-добре срещу корееца в полуфинала или изпълни всичко според плана си?

- Кореeцът просто ме победи.

Как ще оцениш условията на трасето, защото имаше дни, в които времето бе ужасно, състезания се отлагаха или се провеждаха при тежък снеговалеж?

- Условията бяха перфектни и то не за метеорологичните условия, условията бяха перфектни в абсолютния смисъл на думата. Няма от какво да се оплача. Смятам, че състезанието беше на изключително високо ниво и на подобаващото за Олимпиада ниво.

Преди Милано и Кортина Д‘Ампецо с какви очаквания подходи предвид факта, че това са ти първи Олимпийски игри?

- Никакви очаквания. Бях там да се забавлявам, да усетя олимпийската емоция, да видя какво е да се състезаваш на Олимпиада. Все пак, това е най-големият спортен форум, аз не мога да отида там с очакванията за медалите. Много се радвам, че нещата се стекоха по начина, по който се стекоха.

Ще промениш ли нещо в подготовката си, тренировките оттук нататък, след като си бронзов медалист от най-големия спортен форум?

- Смятам, че система, която работи, няма нужда от промяна, така че ще продължа същия дух. Разбира се, не мога да остана назад от модернизацията на спорта. Ще гледам да се движа в крак с новостите в спорта, но като концепция за подготовка, като нагласа към състезанията и към спорта. Не мисля, че има какво да какво да променяме. Явно системата, която сме изградили с моя треньор, с моя екип, е страхотна, работи и продължаваме същия дух.

Къде е медалът ти в момента и сестра ти иска ли да го носи от време на време, за да прихване от спортния ти шанс?

- Сестра ми има много свои медали. Тя разбира се, можеше да се представи и по-добре на Олимпийските игри, 2 стотни я разделиха от ¼-финалите, но такъв ни е спортът. Тя не е човек, който да се задоволява със само носенето на чужд медал. Сигурен съм, че ще постигне и по-големи успехи от моите, че ще ме надмине. Тя е изключителен спортист и атлет, и човек. Изключително се радваше за моя успех, така както малко хора са се радвали. Много съм ѝ благодарен за това, че тренира и върви по този път заедно с мен. Тя ме мотивира да съм по-добър всеки ден, защото, все пак, аз трябва да й давам пример.