© pfcslavia.com

- Асене, какво чувствате при всяко завръщане на "Тича"?
- Едно и също - вълшебните спомени от сезон 2002/2003. Имах удоволствието и привилегията да играя за един невероятен "Черно море". Отбор, който радваше великолепната си публика и със сигурност му прилягаше медал. Точно това си говорихме преди гостуването във Варна и с моя помощник Здравко Здравков, който пазеше на "Тича" през есента на 2002-ра. Годината на "Тича" бе една от най-успешните в кариерата ми и винаги ще я помня.

- Съжаляваш ли, че тогава не станахте трети?
- Съжалявам, че лошото стечение на обстоятелствата не ни позволи да вземем това, което заслужавахме, предвид играта, която показвахме, и резултатите. Ние бихме всички в България, взехме три точки и на "Армията" и в Ловеч. Но след като се случи тази трагедия с нашия президент, всичко за нас приключи.

- Все пак имахте шансове за тройката до последните кръгове, но сбъркахме два пъти.
- Наистина, ако не бяхме завършили наравно в Добрич - 1:1, и с "Черноморец" - 2:2, на "Тича", а ги бяхме победили, нещо което бе напълно реално, щяхме да сме трети, а не пети. Но в тези мачове ние вече не играехме като отбор. Заради финансовите проблеми бяхме спрели да тренираме, или някои момчета идваха по желание. Не се ходеше на "Тича", а под Аспарухов мост. Тези, които се събираха, ритаха за удоволствие, колкото да се изпотят.

- Лесно ли Ви пуснаха в "Левски" през лятото на 2003-а?
- Ситуацията бе такава, че имах да получавам няколко заплати и смятах да си разтрогна договора, защото получих оферта от Турция. Дойде обаче изпълнителният директор Георги Тодоров и ме помоли да направя жест, тъй като "Левски" били готови да платят в пакет сериозни пари за мен, Лусио Вагнер и Владо Герасимов. Тодоров ми каза, че с тази сума ще покрият част от огромните дългове на клуба. Съгласих се и отидох на "Герена".

- В дебюта Ви "Славия" падна от "Берое", но по-изненадваща беше безхаберната игра на вашите. Коя е причината?
- Още нямам обяснение. Едно нещо от петте например, за които сме тренирали, не се получи. Няма логика бивши национали и опитни изпълнители да играят по този начин. Но това всъщност е слабост на целия ни футбол. На терена футболистите бързо губят интерес, концентрация и мотивация, забравят какви задачи са им възложени и трябва да изпълняват. Не са отговорни към себе си, съотборниците си и играта.

- Защо се получава така?
- Всичко опира до професионализма. Аз например не че съм бил най-големият професионалист, но се стремях да правя това, което треньорите изискват. Да упражнявам контрол върху себе си, да съм дисциплиниран и стриктно да изпълнявам задълженията си.

- Фенове на "Овча купел" Ви поискаха оставката?
- Чувах ясно виковете зад гърба ми срещу "Берое". Не е приятно, все пак е първи мач, а и една загуба във футбола нищо не променя. Още повече срещу обигран и качествен отбор като "Берое".

- Защо футболът ни е зле?
- То кое в България е добре. Животът е дал отражение на хората. Лоши са и озлобени. Гледат страшно. Не знаеш, като излезеш на улицата, дали няма да те наръга някой идиот. Та и футболът. Той върви надолу, надолу. В Европа ни бият анонимници, едва ли не трябва да се радваме, ако елиминираме казахстанци или отбори от тази черга. Те са бариерата ни. Ами тези, които правят футбола и работят за него? Треньори и треньори не се имат. Кажеш ли добра дума за колега, те срязват: "Абе, махни го този." Журналисти с журналисти също не мелят брашно. За условията в школи, за спретнати стадиони... какво да говорим. Абе, изобщо объркана работа.