- Тошко, как върви животът ти извън баскетбола?
- За всеки един спортист е труден момент, когато трябва да каже край. Но аз още от година се опитвам да се подготвя, че този момент ще дойде. Когато не си на паркета в залата и гледаш отстрани, е доста по-различно, но такава е действителността и ние трябва да се съобразяваме с нея. Сега ходя в залата и гледам мачове, следя какво се случва и по телевизията. Но най-вече обръщам повече внимание на семейството си.
- Спортуваш ли още, или си се отдал на пълна почивка?
- Да, спортувам постоянно, защото така човек може да се запази повече време здрав. Изпитал съм на гърба си, че спортът помага изключително много на здравето и затова продължавам да спортувам, макар и непрофесионално.
- Продължаваш ли да държиш на думите си, че ще си починеш една година и няма да заемаш никакви постове, или има вариант по-скоро да се върнеш в баскетбола?
- Много хора искат отново да се занимавам с баскетбол. Чакам точния момент и точното нещо, което трябва да се прави. Ясно е на всички, че нещата трябва да бъдат променени. Да дойдат млади хора с нови идеи. Така че ако има нужда от мен и мога да помогна, няма да се съобразявам с дадени срокове.
- Доста хора се надяваха да завършиш кариерата си във Варна, но това така и не стана. Все пак има ли някакъв вариант да помагаш на "Черно море" или да се върнеш като ръководител?
- Аз винаги ще помагам на родния ми клуб, въпреки че когато спирах с баскетбола, те дори не ми се обадиха да ми благодарят за това, че съм бил техен играч. Това, че аз съм искал... нямало е такива разговори. Винаги ще насърчавам младите деца и младите треньори във Варна. Аз съм от Варна и не забравям откъде съм тръгнал. Ще направя каквото мога за това повече деца да спортуват.
- Как ще коментираш играта на "ЛУКойл", който не се представя добре в Европа?
- Победата в Румъния дава капка надежда, но не точно това е лицето на клуба. Може би смяната на треньора ще се отрази положително на отбора. Шансове още има, но за съжаление са минимални. Когато този отбор играе слабо, това говори слабо за целия български баскетбол и затова на мен ми се иска, макар вече да не съм в този отбор, той да дърпа другите напред, за да може да се равняват по него, а не той да слиза надолу. Дай Боже по-бързо да намерят своя облик и в оставащите мачове в Европа да покажат истинското си лице и да постигнат нужните победи. Дано успеят да се класират в следващата фаза.
- Известен си и с пристрастията си към футболния "Спартак" (Варна), който обаче в момента има доста сериозни организационни и финансови проблеми. Какво е мнението ти?
- Колкото и да фалираме нашия любим клуб, аз съм си от "Спартак" (Варна). За мен е красноречиво това, че феновете не припознават "Спартак 1918". Аз също съм фен и естествено, че не го припознавам. Припознават го изключително малка част от хората. Надявам се да се намери правилният човек да дойде и да вземе нещата в свои ръце. Има изключително много богати хора във Варна. Аз съм малко по-далеч и не съм запознат с кухнята, но явно има много неща, които не са изрядни. Дай Боже да дойде моментът, в който ще ходим на стадиона и ще се радваме на нашия отбор, който ще играе в "А" група.
- Кои са виновниците, за да се стигне до това състояние?
- Тези, които са го управлявали досега, няма кой друг да е виновен.
-Преди време подкрепи феновете, склонен ли си пак да съдействаш и да помагаш?
-Аз какво мога да помогна? Това, което аз мога да направя, е да изляза пред всички и да кажа: Аз съм фен на "Спартак" (Варна). Не съм го крил никога. Каквото зависи от мен, бих го направил. Но аз няма как да оправя нещата във футбола, защото не съм запознат изцяло.
| | |||||||||||||||||