3 равенства записа националния ни отбор по футбол в настоящата кампания за Световното първенство в ЮАР през 2010 г. Мнозина нарекоха националите ни слабаци, нераздаващи се за представителния тим. Епитетите бяха от най-различно естество, да не говорим в домашен кръг що цветущи изказвания имаше по техен адрес. Само че май доста по-реално е мненията да са на другия полюс. Възпитаниците на Пламен Марков излизат герои със спечелената точка в Тбилиси. Герои са защото на фона на това което се случва в българския футбол 0:0 срещу Грузия си е истински подвиг. Нямаме нормално функциониращи школи, с изключение на Черно море, Литекс още нeколцина. Нямаме бази за подготовка на младите футболисти, нямаме стадиони пригодени за нормален футбол. Да не говорим, че по стадионите няма дори тоалетни. Някои клубове удариха по една четка на съоръженията си и получиха лицензи! Първенството ни - под всякакава критика. Нашата А група не отговаря на стандартите на II Бундеслига например, да не говорим за долните дивизии в Англия. Родните играчи я блъскат тая пущина наречена футболна топка, кюскат я и тя завалийката ако можеше да говори щеше да попита "Боже, колко ли болка ще има още на този свят?" Съдийството! След всеки мач панаи
ри, родни панаири. В Грузия на терена имахме 2 звезди и един вездесъщ Георги Петков. Първата - Бербатов с един удар към вратата, неточен. Втората - Стилиян Петров, който изпусна 100-процентово положение, а Георги Петков спаси тима от разгром. Имаше и няколко играчи подвизаващи се повече от посредствено в средняшки отбори в Бундеслигата и един в трета английска дивизия. Какво искаме всъщност от този отбор? Та ние отдавна не сме сред добрите отбори в Европа. Затова няма обяснение, какви претенции има българския запалянко? България е на дъното във футболо отношение, както и във всяка друга област. Нашето мерило отдавна не е дори тима на Грузия, който не спести финасов ресурс да покани Ектор Купер да поеме държавния тим. Посрещнали националите с яйца и тоалетна хартия. И защо? Вместо да посрещнат с аплодисменти момчетата, които като опълченците на Шипка устояха на атаката и измъкнаха точка срещу Грузия. За съжаление това са реалностите. Впрочем, някой да се сеща за мач на националния отбор на стадион "Васил Левски" в който да няма показан нито един жълт картон на наш играч? Става въпрос за мача с Италия, който може да ни даде страшно много поводи за размисъл...
Източник: Калоян Златков, в. "Черно море"