След това обаче ентусиазмът бе изпуснат с лека ръка. Инерцията от тези триумфи не бе използвана по никакъв начин. Отборът започна да се носи по течението, а трибуните на "Тича" да пустеят.

През зимата нещата за миг се раздвижиха - в тима се върна любимецът на феновете Георги Илиев, бяха взети опитни бранители като Борислав Стойчев и Пламен Николов. Но не за дълго. Промяна на игрището нямаше никаква.

Да, през 2015-а Черно море изживя своята красива история, гарнирана с два трофея. Но след взимането на Суперкупата нещата изглеждат така: моряците не играят за нищо, както и нищо не играят. Явно е, че нещо в отбора скърца. Лошото е, че клубът сякаш се примири с безметежността - няма изпадане, но и няма за какво да се бори.

При това в шампионат, в който моряците бяха длъжни да надградят при тази слаба конкуренция. Вместо това те изостават с десетина точки от младоците на Славия, придобивайки манталитета на столичния тим от минали сезони.

Видно е, че в Черно море сякаш е дошло време за промяна. Шефовете трябва да решат каква. Договорът на Никола Спасов изтича, а хубавите неща от преди година вече са забравени. Очевидно е, че на този тим му е нужен свеж полъх.

Дали ще дойде от треньорския пост или от тотална промяна сред играчите, тепърва ще разберем. Но е видно, че настъпва момент, в който трябва да се действа. Защото на никого не му се гледа безличен Черно море. Това си личи по посещаемостта на 'Тича".