Знаеше се, че рано или късно сбърканото управление на волейбола ще доведе до сривНякой отне радостта на народа - радостта от победите на волейболните ни национали. Въпросът е кой.
Най-лесният отговор би бил - новият селекционер Силвано Пранди. И в същото време - това ще е най-грешният отговор.
В последните няколко години сме писали неведнъж, че тотално сбърканото управление на българския волейбол на ниво федерация рано или късно ще рефлектира върху отбора. Е, за жалост, случи се. И вината за това е изцяло в ръководството на Българската федерация по волейбол. Като се почне от условията за развитие на този спорт по центровете, мине се през десетките и стотици скандали по общи събрания и изключвания на инакомислещите от волейболното движение, през инсценирания допинг скандал в Пекин и лобисткото редене на съставите на националните гарнитури и се стигне до калпавата медийна политика на централата, заради която зала "Конгресна" не успя да се напълни за мачовете срещу Япония. А това е същата зала, която винаги е пращяла по шевовете за световната лига. Ама как да се напълни тази зала, като, подведени от калпави съветници, шефовете на БФВ превръщат в генерален и жизненоважен проблем на българския волейбол не друго, а, забележете, издаването на акредитации за журналистите! Бе то не бяха искания за снимки, не бяха писма, не бе подмяна на акредитации за всеки мач, само дето актове за раждане и кръщелни свидетелства още не са поискали. Абе, господа управници, медиите ли са проблем номер 1 на родния волейбол?
Да не говорим, че управата редовно опитва да затвори
устите на играчите с някакво глупаво медийно ембарго, демек да не кажат нещо волейболистите за началството. То щото хората не му знаят бакиите на това началство...
Като се замисли човек - жално да му стане за прекрасните условия, които предлага ДКС, за професионализма на екипа на Двореца, който вече толкова години върти на ниво формулата на лигата. Само че една птичка пролет не прави. Тъкмо хората се зарадваха, че на коментаторската маса се завърна най-подходящият глас за диктор - колегата Румен Генов, шефовете на централата го отказаха, юрвайки го със забрани кого и как да не съобщава, че е в залата. Стигнало се е дори до абсурда да има вето върху името на Пламен Константинов, защото бил... кандидат за депутат. По-голяма глупост от тая - здраве му кажи. Ами ако Пламен не бе контузен и играеше срещу японците? Пак ли нямаше да му кажат името по микрофона? Или щяха да го съобщят само с номер 17, като рецидивист?...
Истината е, че когато дикторът съобщава присъствието на волейболни легенди в залата, публиката аплодира. Заслужено. Да сте чули някога да аплодира президента на волейболната централа или някой от хората му? Няма и да чуете. Управниците на централата да си отговорят на въпроса защо е така. Ако не знаят, ще им напомним. Защото в продължение на години, вместо да управляват мъдро производството на продукта, наречен волейбол, шефовете на централата се чудиха как да громят опозицията и да й запушат устат
а. Започнаха да изключват от волейболното движение неудобните, все едно волейболът им е бащиния. Превърнаха общите събрания на волейбола в закрити сбирки, на които бяха допускани само сигурните гласове за вота. Затова извън събранията оставаха легенди на българския волейбол, между които Димитър Златанов, Димитър Каров, Тодор Симов...
Ами политиката на "подмладяване" на отбора? И до ден днешен никой не дава разумно обяснение защо разпределителят Николай Иванов бе натирен от националния отбор на 32 години? Никой от управата тогава не каза една добра дума на Ники и не направи опит да го спре. Нормалните федерации не си пращат току-така играчите в пенсия. Да не говорим, че още преди 3 - 4 години някои хора от управата искаха да пенсионират предсрочно Пламен Констатинов и дори Владо Николов!
Ами пагубната политика президент на БФВ и на "Левски - Сиконко" да е един и същ човек? А както бе доскоро - един и същ треньор да е наставник на "Левски - Сиконко" и на националния тим? Нима са само слухове съмненията за лобистки интереси в определянето и в реденето на състава? Връзката е елементарна. За всеки продаден в чужбина играч клубният треньор (в случая бе Мартин Стоев) прибира процент от "Сиконко". В което няма нищо нередно. Знае се обаче как се продават играчи в чужбина - като ги видят в националния отбор. За да ги видят там, трябва да ги покани старши треньорът. Това обаче бе пак Мартин Стоев. Естествено бе Стоев да кани в националния отбор играчи, които той е подготвил в клуба. Неслучайно сега се говори, че хора от БФВ опитват да редят състава и на Пранди, щото пак трябва да се продават играчи. Между другото - сеньор Пранди е доказан специалист, но хората от кухнята се питат все по-сериозно ще може ли той да оцелее в българските условия? В тази обстановка и при този наложен през годините манталитет?
Едва ли!В заключение - успехите на българския национален отбор в последните няколко години дойдоха въпреки настоящото ръководство на БФВ, а не благодарение на него. Ако имаше мъдро управление, отборът ни щеше да е по върховете на световния волейбол и щеше да е наистина лице на нацията, както и заслужава да бъде. Ако това, което се случва сега, се бе случило с друга волейболна сила, цялата управа на федерацията щеше да се оттегли. Защото е много лесно шефовете да се кипрят за снимки с играчите и да дават изявления пред камерите, когато отборът бие. А най-лесното е да се покриеш като мишок при неуспех. Отговорността е въпрос и на морал. На някои хора май трябва да им се обясни какво означава това!
Въпреки всичкоВъпреки всичко феноменалната публика трябва да напълни зала "Конгресна" за следващите домакински мачове на отбора!
Защото това е нашият отбор.
Той не е на федерацията, слава Богу, нито на президента и хората му.
Момчетата имат нужда от подкрепа и сме длъжни да им я дадем. Те го заслужават.
В името на всички велики мигове, които сме съпреживели заедно в последните години!
Източник: Юлиян Атанасов, в. "Черно море"