В класацията за най-шумните градове влизат и София и Варна, а към най-мръсните са причислени Перник и Враца. 

Според данните на Изпълнителната агенция по опазване на околната среда за периода от 1990 г. до 2010 г. фините прахови частици във въздуха в страната са намалели с 62%. Въпреки това 57 на сто от населението у нас диша въздух с наднормено съдържание на фини прахови частици. Основните източници на замърсяване пък са отоплителните уреди на твърдо гориво и транспорта. Огромният брой автомобили допринася и за надуване на децибелите (dB). При норма от 50-60 dB средно през деня 67 dB тормозят пловдивчани. В столицата пък шумът достига 72 dB.

Наднорменият шум вечер засяга 73,40 на сто от пловдивчаните и 72,23% от столичаните, показват данните от доклада. Това означава, че над 2 млн. българи спят на врява. Европейският съюз е изработил директива за оценка и управление на шума в околната среда, която цели да изгради общи мерки за справяне с проблема. Стратегическите шумови карти са направени в съответствие с условията на директивата и са предназначени за оценка на шума.

Използват се като основа за определяне на приоритетните проблеми при разработването на плановете за действие за намаляване на шумовото натоварване.

Подобряване на организацията на движение също е мярка за борба с шума, както и въвеждане на зелени вълни на светофарите, които ще намалят престоя на кръстовищата. По улиците, където е отчетено завишено ниво на шум, може да бъде ограничена скоростта на движение. Ограничаването на движението на тежкотоварни автомобили през нощта в жилищните квартали и локални улици също ще доведе до положителен резултат, казват експерти.