ЦИК към депутатите: Машинното гласуване е зле управлявано от политизираната изборна администрация

Машинното гласуване в България е зле управлявано от политизираната изборна администрация. Това е становище на Обществения съвет към ЦИК до народните представители.

Това показва наблюдението на Обществения съвет към Централната избирателна комисия (ЦИК) на изборите през 2021 г.

От ОС искат депутатите да направят изборна реформа според международните добри практики - с широк обществен дебат, търсене на максимално съгласие в парламента и разумно време преди провеждането на следващите избори. Предлагат въвеждането на смесен, професионално-партиен модел на изборната администрация на всички нива.

Според тях откакто 45-ото Народно събрание определи машинното гласуване като единствен метод в секциите с 300 и повече избиратели, дискусиите и тревогите около доставката на специализираните устройства, отношенията между ЦИК и доставчика, надеждността на софтуера, "допълнителните" машини, логистиката в страната и в чужбина, затрудненията на част от избирателите, броенето на контролните разписки и други реални или фиктивни проблеми засенчиха всички останали аспекти на изборния процес, които се нуждаят от подобряване.

В основата на повечето от споменатите и още ред други проблеми е ниската ефективност на изборната администрация - на първо място ЦИК - изграждана още от 1991 г. на партийно-квотен принцип.

От Обществения съвет изтъкват дефицитите на този и предишните състави на ЦИК - минимален IT капацитет, но и слаб капацитет за управляване на сложни процеси извън рутината на хартиената технология.

Гласуването по партийни блокове в ЦИК допълнително води до самоблокиране (неприемане на решения) или до лоши решения. Ще припомним само два случая, в които членовете на ЦИК гласуваха не като професионалисти, а като представители на партиите, предложили ги в Комисията.

За изборите на 4 април 2021 г. в над девет хиляди секции гласоподавателите имаха избор между специализираното устройство и хартиената бюлетина. ЦИК прие формуляр на секционен протокол, който изискваше резултатите от машината - стотици числа с гласовете за партии и преференциите за отделни кандидати - да се преписват върху хартиения протокол и да се сумират с числата от гласуването с хартиени бюлетини. Неизбежните многобройни грешки и несъответствия доведоха до мъчително бавна обработка на протоколите в районните избирателни комисии.

От Обществения съвет към ЦИК припомнят, че с гласуване по партийни блокове бе решено на ноемврийските избори контролното броене на разписките от машините да става във всяка секция. Това отново ненужно натовари СИК, забави процеса в РИК и произведе гигантски, неизползваем масив от данни, категорични са от ОС на ЦИК.

Невъзможно ще е да се разграничат протоколите на комисиите, които съвестно са броили контролните разписки, от тези, които са имитирали броене.

Партийно-квотният принцип е основната причина в съставите на СИК да има голям брой ниско мотивирани и необучени членове - партиите и коалициите често нямат капацитет за качествен подбор, особено в малките населени места. В същото време именно обученията, наред с разяснителните кампании и дефицитът на прозрачност са сред примерите за неефективна работа на изборната администрация, на които Общественият съвет е обръщал внимание през годините.

Общественият съвет към Централната избирателна комисия включва представители на български неправителствени организации, наблюдаващи изборите в страната. Създаден е на основата на чл.55 от Изборния кодекс и според своите Правила е консултативен орган към ЦИК с основна цел да съдейства за осигуряване на прозрачност, демократичност и честност в изборния процес. Общественият съвет работи независимо от изборната администрация. За работата си членовете му не получават възнаграждение, уточняват от ОС на ЦИК.